София издига паметник на Елисавета Багряна: нов знак в двора на 51-во училище

Бюстът на поетесата, дело на скулптора Димо Бойчев, ще бъде открит утре в училището, което носи името ѝ от 35 години.

Утре в София ще бъде открит паметник на Елисавета Багряна. Той ще се намира в двора на 51-во Средно училище. Учебното заведение носи името на поетесата от 35 години.

Автор на творбата е скулпторът Димо Бойчев. Организаторите определят монумента като знак към учениците. Целта е да се припомнят ценности като патриотизъм, свобода и творчески дух.

Паметникът в училищния двор: послание към следващите поколения

Изборът на място не е случаен. Паметникът е поставен там, където всеки ден минават стотици деца. Така образът на Багряна остава част от училищната среда.

Според организаторите това е и жест към културната памет на града. София е родният град на поетесата. Тя е родена на 29 април в семейството на Мария и Любомир Белчеви. Багряна е първото от седем деца.

Коя е Елисавета Багряна и защо името ѝ остава водещо

Елисавета Багряна е псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е поетеса, автор на детски книги и преводач. Смятана е за една от големите фигури в българската литература на XX век.

Стиховете ѝ са преведени на над 20 езика. Издавани са във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция и Полша. Това я поставя сред малкото български автори с трайно международно присъствие.

Първите си стихове пише в периода 1907–1908 г. Тогава живее със семейството си във Велико Търново. Завършва гимназия в София през 1910 г. След това работи като учителка в село Афтане. Днес селото се казва Недялско. Там тя събира преки впечатления от живота на селото. Тази тема остава важна следа в писането ѝ.

От университетските аудитории до литературния елит на София

Между 1911 и 1915 г. Багряна учи славянска филология в Софийския университет. Слуша лекции на Иван Шишманов, Кръстьо Кръстев и Любомир Милетич. В този период се среща и с ключови имена в българската литература. Сред тях са Димчо Дебелянов и Йордан Йовков.

Първите ѝ публикувани стихотворения излизат през 1915 г. Те са отпечатани в списание „Съвременна мисъл“. Това са „Вечерна песен“ и „Защо“.

След години като учителка във Враца и Кюстендил, тя се връща към активното публикуване. През 1921 г. става редовна сътрудничка на „Вестник на жената“. В същия период се включва по-силно в литературния живот на София.

Първата ѝ книга „Вечната и святата“ излиза през 1927 г. Тя затвърждава мястото ѝ като водещ поетически глас.

Биографията ѝ съдържа и спорни моменти. След преврата на 19 май 1934 г. тя постепенно става близка до двореца. Името ѝ се свързва и с делото от 1942 г. срещу Никола Вапцаров. По него Багряна е призована като свидетелка.

В следващите години сътрудничи на „Литературен фронт“ и на списания като „Септември“ и „Пламък“. От 1952 г. е част от редакционната колегия на списание „Септември“.

В личния си живот Багряна се омъжва през 1919 г. за капитан Иван Шапкарев. От брака им се ражда син, Любомир. По-късно тя има връзка с литературоведа Боян Пенев. Под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм. Пенев умира неочаквано през 1927 г.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г. в София. Това става месец преди да навърши 98 години.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news