Софийският Хачико: Снимат филм за Киара, кучето от „Шейново“

В продължение на 15 години Киара живее на ъгъла на „Шейново“ и „Сан Стефано“, където хората я хранят, лекуват и приемат като част от квартала.

Киара беше част от София по начин, който трудно се обяснява с думи. Тя не принадлежеше на един човек. Принадлежеше на един квартал.

В продължение на 15 години бездомното куче живее на тротоара на ул. „Шейново“. Мястото е на ъгъла с ул. „Сан Стефано“. Там са сергията за вестници и близкият тотопункт. Киара остава до тях всеки ден. Хората я запомнят като кучето, което „пази и продава вестници“.

Днес историята ѝ тръгва към големия екран. Жители на „Оборище“ се организират да снимат филм за нея. Планират и барелеф с образа ѝ. Той трябва да бъде поставен на стената до мястото, което всички наричаха нейния „дом“.

15 години на „Шейново“: кварталът като стопанин

Киара е бездомна. Но не е сама.

Собственици на магазини, минувачи и съседи се грижат за нея. Хранят я редовно. Водят я на лечение, когато здравето ѝ започва да се влошава. Така се оформя общностна грижа, която рядко се вижда в голям град.

Кучето става разпознаваем символ в района. За мнозина тя е част от ежедневието. Част от маршрута към работа, училище или магазина.

„Софийският Хачико“: легенда за вярност в града

Сравнението с Хачико не е случайно. Японското куче става световно известно, защото години наред чака стопанина си на гарата. Историята му води до статуя, книги и филми. Сред тях е „Хачико: историята на едно куче“ с Ричард Гиър.

Киара няма една гара. Нейната „гара“ е ъгълът на „Шейново“. Нейното чакане е всекидневно присъствие. То се превръща в знак за постоянство. За тихо доверие към хората около нея.

В публикации във фейсбук години по-рано хора описват и друго. Киара е толкова възрастна, че почти не вижда и не чува. Но усеща допира. Усеща гласа близо до нея. Вдига глава с благодарност. За тях това е смисълът на дом. Не покривът, а грижата.

След края: филм и барелеф като памет

През юли миналата година Киара умира на преклонна възраст. Според хората, които са я познавали, тя е била на около 18–20 години.

Смъртта ѝ не затваря историята. Тя я променя.

Сега кварталът търси начин да запази паметта ѝ. Филмът цели да разкаже как едно животно може да събере непознати хора. И как една улица може да стане общ дом. Барелефът трябва да напомня за това всеки ден. На същото място, където Киара прекара живота си.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news