Сова Харис: Йотова излиза убедително напред, но ниската активност праща вота към балотаж

Проучване на СОВА ХАРИС месец преди изборите показва доминация на двойката Йотова–Вълчев и силно колебание сред избирателите, на фона на инфлация, спад на доверие в институциите и спорни позиции за Украйна и руската енергия.

Илияна Йотова е най-ясно откроеният фаворит за президентския пост според ново национално представително изследване на агенция СОВА ХАРИС. Данните са от проучване сред 1000 пълнолетни граждани, проведено между 23 и 28 септември 2026 г. чрез стандартизирани face-to-face интервюта по домовете. Максималната статистическа грешка е 3,1% при 95% доверително равнище. Изследването е по поръчка на в. „Труд“.

Картината месец преди вота обаче има и втори, по-тревожен пласт. Под 50% от избирателите са решили не само, че ще гласуват, но и за кого. Това поставя под въпрос мащаба на реалната мобилизация в деня на изборите.

Кой води и защо балотажът изглежда почти сигурен

Според резултатите малко под 2,5 млн. души се очаква да отидат до урните на първи тур. Тези разчети стъпват на реално пребиваващи в страната хора. Те не включват българите в чужбина, които фигурират в официалните избирателни списъци.

Сред заявилите, че ще подкрепят конкретна кандидат-президентска двойка, малко над половината посочват Илияна Йотова – Кирил Вълчев. Подкрепата е около два пъти по-висока от тази за вторите Андрей Гюров – Георги Кандев. Тя е и около четири пъти над резултата за третите Костадин Костадинов – Петър Волгин.

Останалите 24 кандидатски двойки си разпределят общо около 13,4% от гласовете, без да се очертава друга значима подкрепа.

При тези нива на активност вторият тур се очертава като най-вероятен сценарий. Законът обвързва избора на първи тур с участие на над 50% от избирателите. Официалните списъци включват и българите в чужбина. Това прави прага по-трудно достижим. Така на балотаж най-вероятно ще се изправят Йотова – Вълчев срещу Гюров – Кандев.

Доверие в институциите: църквата е първа, парламентът е назад

В период на несигурност доверието в институциите става ключов индикатор. Най-високо доверие получава църквата с 58%. Следват полицията с 47,4% и армията с 46,9%.

Президентството също е високо позиционирано с 46,8%. Данните подсказват, че институцията се възприема като стабилизиращ фактор. Правителството събира 35,1%, което според изследването се интерпретира като запазване на доверие от последните парламентарни избори.

В дъното остават парламентът с 20,2%, съдът с 18,8% и прокуратурата с 16,2%. Това очертава траен дефицит на легитимност в ключови части на политическата и правосъдната система.

Инфлацията натиска кабинета, а позицията на Радев за Украйна събира мнозинство

Най-сериозният проблем за хората са високите цени и инфлацията. Така отговарят 53,7% от анкетираните. Изследването отчита усещане за стопяване на доходите и натиск върху семейните бюджети.

Оценките за действията на изпълнителната власт са разнопосочни. Малко над една трета смятат, че правителството се справя по-скоро успешно. Критично настроените вече са 44,6%. Това е сигнал за растящо напрежение към темпа и ефекта на мерките.

На външнополитическия фронт тезата на премиера Румен Радев за войната в Украйна получава одобрение. Според нея няма успешно военно решение и лидерите на ЕС трябва да търсят дипломатически диалог с Русия. С тази позиция са съгласни 58,4% от пълнолетните граждани. Несъгласните са 18%, а близо една четвърт се колебаят.

Отделен въпрос показва по-сложно отношение. 46,5% смятат, че Украйна трябва да сключи мир с Русия, включително с териториални отстъпки. Против са 26,1%, а 27,4% не могат да преценят. Разликата между обща подкрепа за диалог и подкрепа за конкретна цена на мира остава видима.

По темата за руската енергия реакцията е още по-категорична. 65,8% не са съгласни с тезата на Урсула фон дер Лайен, че руските енергоносители са „токсични“ и Европа трябва да се откаже от тях в дългосрочен план. Едва 12% я подкрепят, а 22,2% не могат да преценят.

В кампанията се открояват и два спорни казуса около Йотова. Повдигането на въпроса за помилването на наркопласьор от Петрич разделя мненията почти поравно, без ясно мнозинство. Изнасянето на данни по казуса „Петрохан“ се оценява по-благосклонно. 43,7% го намират за уместно, а разликата между положителна и отрицателна оценка е 12,6%.

Общият извод от данните е, че ядрата на трите водещи двойки са различни по големина, но без признаци за силно разширяване към периферията. Нагласите от последните парламентарни избори изглеждат запазени. На този фон се откроява и обществено очакване за промяна на модела. В проучването това се свързва с желание за повече консолидация между изпълнителната власт и президентската институция, вместо конфронтация между тях.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news