Сребърни монети от Търново разкриват последните дни на крепостта Урвич край София

Съкровище от аспри, фрескирана църква и следи от манастир показват как Иван Шишман е поддържал ключовата твърдина при боевете през 1371–1372 г., и как животът там е продължил чак до репресиите след 1689 г.

Крепост, на която Иван Шишман залага

През есента на 1371 г. и началото на 1372 г. османското настъпление към София е спряно. Това става с цената на тежки жертви. Около 1373 г. цар Иван Шишман вече е принуден да признае васална зависимост. Той започва да плаща данък на султан Мурад I. Мирът е скрепен и с династичен брак. Сестрата на царя, Кера Тамара, се омъжва за султана.

След това войната не изчезва. Тя се свива до локални сблъсъци край София. Там ключова роля играе крепостта Урвич до днешното село Кокаляне. За Урвич се говори и в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Според сведението Иван Шишман разчита на твърдината и я укрепява постоянно. Неслучайно Урвич остава в песни и предания от Софийско-Самоковския край. В тях често се споменава и цар Ясен. Това е образът на Иван Асен V, брат на Иван Шишман. Той загива в битка край София.

Крепостта е изградена в края на XII или началото на XIII век. Тя стъпва върху останки от римско укрепление. Мястото пази важна комуникация по долината на Искър. Стените са на хълма Средобърдие. Тогава реката обгражда района от всички страни. При нарастващата заплаха през XIV век укрепленията са усилени. Тогава вероятно е издигната и южната кула. Тя се вижда и днес. Съхранена е до около 9 метра.

„Св. Илия“, фреските и скритото сребро

За вътрешния облик на Урвич се знае по-малко. Изключение е голямата кръстокуполна църква „Св. Илия“ на южния склон. През XIV век храмът е изписан с фрески. Те са сред важните образци на епохата. В последните години археолози разкриват и цитаделата. Това е вътрешното укрепление на най-високата точка. Проучването още не е завършено. Виждат се стабилни отбранителни съоръжения. В цитаделата е намерена и втора, по-малка църква. И тя е била изписана.

Решаваща следа за последните години на крепостта идва от находка в „Св. Илия“. Открито е съкровище от сребърни монети. Намерени са 18 сребърни аспри на Иван Александър и Иван Шишман. Археолозите смятат, че това е част от по-голямо съкровище. Останалото вероятно е разграбено от иманяри.

Нумизматичният анализ показва, че монетите са сечени в Търново. Те са донесени в Урвич за държавни разходи. Известни са и усилията на Иван Шишман да подпомага западните райони при нападенията. Сред доказателствата е Витошката грамота. Тя е издадена в близкия Драгалевски манастир. По-рано владетелят изпраща хрисовул и на Рилския манастир.

Логичният извод е прагматичен. Среброто е било изпратено за ремонт на отбраната. Поводът са боевете край София от 1371–1372 г. Урвич се съпротивлява години наред. Силите обаче са неравни. Около 1382 г. крепостта е превзета заедно със София.

Манастир след падането и краят след 1689 г.

Историята не свършва с падането на стените. Паисий пише, че край „Св. Илия“ е съществувал християнски манастир. Той продължава да действа и след превземането. Разкопките от последните години потвърждават живот на обителта след XV век.

Едно обяснение е свързано със статута на местните хора. Жителите от Кокаляне, Лозен, Пасарел и други селища са били „дервентджии“. Това са пазачи на проходи и пътища. При този режим е възможно властта да е търпяла обителта. В следващите векове манастирът се превръща в опора на местната християнска общност. Там са се съхранявали ръкописи и църковна утвар.

Според монетните находки манастирът е унищожен в края на XVII век. Това се свързва с репресиите след въстанията и събитията около 1689 г. Тогава австрийците настъпват към София. След това следва натиск върху християнското население.

Паметта за Урвич остава. Местните хора разказват за руините на чужди пътешественици. Записките им позволяват да се проследи късната съдба на мястото. През 1621 г. френският пратеник Луи Дезе, барон дьо Курменен, описва замъка като Orvitro. Той го поставя над тесния пролом и меандъра на Искър. Десет години по-късно Венсан дьо Стохов потвърждава същата локация.

Тези сведения съвпадат и с западноевропейски карти от XVII–XVIII век. Известни са осем екземпляра. В тях ясно личи името Oruitro или Orvitro. До него са отбелязани София, Искър, Лозен, Вакарел, Нови хан, Самоков и Ихтиман. Източникът на тази информация е почти сигурен. Това са местните жители, които пазят преданията. С времето много се променя. Името Урвич обаче остава.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news