Таван за бързите кредити: заем от 1000 евро може да излезе 2000 евро

Парламентът тръгва към по-строги правила: общ лимит на ГПР до 52% за кредити до 75 000 евро, но отделен режим за най-малките заеми, където разходите се ограничават по срок.

Икономическата комисия в парламента прие на първо четене промени в Закона за потребителския кредит, внесени от Министерския съвет. Целта е по-висока защита на потребителите и по-ясни правила за бизнеса. Мерките идват и заради европейски изисквания. България е под натиск заради забавено транспониране на директива.

Какъв таван се въвежда и къде има изключение

Проектът предвижда общ таван върху цената на потребителските кредити до 75 000 евро. В това число попадат и т.нар. бързи заеми. Годишният процент на разходите (ГПР) няма да може да надхвърля пет пъти законната лихва. При законна лихва 10,4% това означава максимален ГПР от 52%.

За най-малките кредити обаче се въвежда отделен режим. Това са заемите до три минимални работни заплати. През тази година прагът е до 1860,60 евро. За тях общият таван на ГПР няма да важи. Вместо него се ограничава „общият разход по кредита“. Той ще зависи от срока на заема.

Примерите: 1000 евро заем и до 1000 евро разход

Текстовете дават конкретни рамки за разходите при малките кредити. При заем от 1000 евро със срок до един месец разходите могат да са най-много 200 евро. При срок до три месеца разходите могат да стигнат 300 евро.

При по-дълъг период разходите могат да достигнат самата сума на кредита. Това означава, че при 1000 евро заем, потребителят може да върне общо до 2000 евро. В тези сметки се включват всички такси и плащания, които оформят общия разход.

Нови правила за реклами, проверка и отказ от договор

Проектът въвежда задължителна оценка на кредитоспособността. Преди отпускане на заем фирмите за бързи кредити ще правят справка в Централния кредитен регистър.

Предвижда се и ограничение в рекламата. Тя няма да може да подчертава „лекотата“ или „бързината“ на получаване на заем. Рекламните послания не трябва да подвеждат за цената. Няма да може и да се твърди, че кредитът подобрява финансовото положение. Задължителни стават предупреждения от типа: „Внимание! Вземането на кредит струва пари“.

Потребителят ще има право да се откаже от договор за кредит в 14-дневен срок. Това става без посочване на причина и без неустойка. При отказ трябва да върне главницата и лихвата за времето на ползване. Срокът за връщане е до 30 дни от уведомяването на кредитора.

Друга ключова промяна е възможността договорът да бъде обявен за недействителен при нарушение на задължителните изисквания. В такъв случай потребителят връща само главницата. Не се дължат лихви, такси и други разходи.

От Министерството на икономиката посочват, че мерките са насочени към висока защита на потребителите и предвидимост за бизнеса. Зам.-министърът Красимир Якимов заяви, че законопроектът е необходим и заради европейските задължения. По думите му има „огромно закъснение“, а проектът дава посока за „изсветляване“ на сектора.

Между първо и второ четене се очакват предложения за още по-строги ограничения. От „Прогресивна България“ обявиха, че ще внесат идеи като забрана за отпускане на бързи кредити в тъмната част на денонощието. Обсъждат се и ограничения за персонала, изисквания за по-висок капитал и рестрикции върху франчайз модели.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news