The Economist: САЩ нямат добър ход срещу Иран – четири опции, четири риска

Преговори, изтегляне, продължаване или ескалация. Според анализа всяка посока носи висока цена за Вашингтон и може да удължи шока за енергийните пазари до зимата.

Вашингтон разполага с четири възможни хода срещу Иран. Нито един не изглежда добър за САЩ. Това е изводът в анализ на британското списание The Economist за конфликта в Близкия изток.

Изданието твърди, че Съединените щати са тръгнали към войната с погрешна стратегия. Като ключов пропуск се посочва невъзможността да бъде предвидено, че Иран ще затвори Ормузкия проток. Ударите вече продължават четвърта седмица. В този контекст The Economist описва четири пътя напред. Те са преговори, прекратяване на операцията, продължаване на ударите или ескалация.

Според списанието изборът е труден. Причината е проста. Нито една от опциите не носи чиста победа и бърз изход.

1) Преговори: недоверие и труден посредник

Идеята за преговори изглежда проблематична. The Economist припомня, че в последните два случая САЩ са нанасяли удари срещу Иран по време на активни дискусии с Техеран. Това според анализа подкопава доверието и прави нова дипломатическа рамка по-трудна.

Изданието вижда още две пречки. Първата е изборът на посредник, който да бъде приет и от двете страни. Втората са максималистичните искания на Вашингтон и Техеран. Това стеснява терена за компромис.

2) „Победа“ и край на операцията: Ормуз остава проблем

Вторият вариант е прекратяване на конфликта сега и обявяване на победа. The Economist предупреждава, че това не решава основните опасения на САЩ. Сред тях са запасите от обогатен уран, с които разполага Ислямската република.

Според анализа този ход няма да донесе и бързо облекчение за цените на енергията. Причината е контролът над Ормузкия проток. Ако той остане изцяло в ръцете на Иран, рискът за доставките продължава.

Изданието посочва и политическа цена. Вашингтон може да влоши отношенията със съюзниците си в Персийския залив. Това може да стане, ако САЩ се отдалечат от ключовата си роля в региона. Тази роля се свързва с гарантиране на безопасни петролни потоци.

3) Продължаване на ударите: няма гаранции, риск за региона

Третият вариант е продължаване на военните действия. The Economist не вижда гаранции за успех. Според списанието най-лошият сценарий остава реалистичен. Иран може да атакува съседни държави. Може и да блокира Ормузкия проток.

Това би разширило конфликта и би повишило риска за енергийните доставки. В такъв случай ценовият натиск може да се задържи.

4) Ескалация: сухопътна операция и удари по инфраструктура

Четвъртата опция е ескалация. Според The Economist тя трудно е възможна без сухопътна операция под една или друга форма. Това носи сериозни рискове. Сред тях са по-големи загуби и по-дълбоко въвличане.

Изданието предупреждава и за нови атаки от Иран. Потенциална цел е енергийната инфраструктура на съседни страни. Това би повишило риска от по-широка регионална криза.

Катастрофа за енергийните пазари, дори при „най-добрия“ изход

В отделен текст The Economist обръща внимание на енергийния ефект. Дори при най-добрия сценарий, с край на бойните действия сега, последствията за световните пазари биха били тежки.

Списанието посочва логистични причини, които ще забавят нормализирането. Според анализа ще са нужни месеци, за да се стабилизира картината.

„Енергийните пазари ще живеят с последствията от войната до настъпването на зимата в северното полукълбо“, пишат анализаторите на изданието.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news