The Times: Украйна отлага изборите през тази година

Работна група към ЦИК смята, че вот по време на война е нереалистичен. Нужни са прекратяване на огъня и поне шест месеца подготовка, а спорът за дигиталното гласуване и безопасността остава нерешен.

Представители на украинската Централна избирателна комисия са стигнали до извод, че Украйна не трябва да провежда избори през тази година. Това решение поставя Киев на курс към напрежение със Съединените щати, пише The Times, цитиран от УНИАН.

Официалната работна група по изборите е трябвало да внесе проектозакон в парламента в края на миналия месец. Вместо това тя е заявила, че остават нерешени ключови въпроси. Основният проблем е как да се гарантира честен вот при риск от руски атаки и намеса.

Защо избори през тази година изглеждат изключени

Работната група планира да продължи обсъжданията поне до края на май. В същото време участниците са се обединили около принципна рамка. Украйна трябва да започне предизборна кампания най-късно шест месеца след края на дискусиите, приемането на нужните правила и установяването на прекратяване на огъня. На практика това изключва президентски избори тази година.

Заместник-председателят на ЦИК Сергий Дубовик казва, че е нужен край на активните бойни действия и ясна демаркационна линия. Едва след това може да започне шестмесечна подготовка за избори. Според него срокът вече е отложен, а системата ще продължи да работи по темата през април и май. Причината е проста. Не са решени всички организационни и правни въпроси.

Военно положение, риск за секциите и спор за електронния вот

По данни на The Times президентски избори при военно положение биха били възможни само при конституционни промени и референдум. Работната група обаче изключва гласуване по време на активни военни действия. Основният аргумент е безопасността. Членове на групата посочват риск от масови жертви при удар по избирателна секция.

Дубовик добавя и друг проблем. Военното положение носи ограничения за свободата на словото и движението. Това може да изкриви кампанията и да постави кандидати и медии в неравностойно положение.

Отделно остава спорът за дигиталното гласуване. По думите му опозиционните партии не искат да приемат онлайн вот. Те се опасяват от манипулации и от затворен процес за международно наблюдение.

Натиск от Вашингтон и „безпрецедентната“ задача

Според публикацията натискът от САЩ е довел до създаването на работната група през декември. В нея влизат представители на изборните комисии, депутати и граждански организации. Задачата е определена като „безпрецедентна“.

Групата търси решение за гласуване на няколко големи групи избиратели. Става дума за около шест милиона бежанци в чужбина, приблизително три милиона украинци под руска окупация и близо един милион военнослужещи. Мнозина от тях са на фронтовата линия. Успоредно с това изборите трябва да покриват международни стандарти. Това е важно и за европейските амбиции на Киев.

Дубовик подчертава, че няма готов модел. Според него няма прецедент за подобен вот в рамките на стандартите на Съвета на Европа. Това прави планирането по-трудно и забавя политическите решения.

The Times пише, че съветници, свързвани с администрацията на Тръмп, са сравнили ситуацията с изборите в САЩ през 1864 г. по време на Гражданската война. Дубовик казва, че това сравнение пропуска реалните рискове за Украйна. Той посочва въздушни удари, кибератаки и дигитална информационна война.

По думите му британски съветници са дали по-практичен пример. Те са предложили да се разгледа как полски граждани гласуват във Великобритания. Там избирателите се регистрират предварително и гласуват в училища и обществени центрове, а не само в дипломатически мисии.

Междувременно ръководителят на президентската администрация Кирил Буданов е заявил, че разговорите за президентски избори сега са безсмислени. Според него темата не е била поставяна и в последните преговори между Украйна и Русия. Фокусът на руската страна е бил върху исканията ѝ за Донбас.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news