Тръмп и Путин се сближават, Европа нащрек: Страхът е, че Киев ще бъде притиснат към „мир“ по вкуса на Москва
По данни на Euronews в Европа растат опасенията, че Вашингтон тества сделки за санкции, руски газ и замразени активи, докато натискът върху Украйна да прави отстъпки се засилва. Белият дом отрича политически мотивирани ограничения на помощта.
Европейските съюзници на Украйна следят все по-напрегнато сигналите за сближаване между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Според анализ на Euronews американският президент заема позиции, които в Европа се тълкуват като риск за Киев. Сред обсъжданите теми се посочват сделки, свързани с енергия и санкции. Споменава се и идея за тристранен формат с участието на Тръмп, Путин и китайския лидер Си Дзинпин.
В европейските столици доминира страхът от един сценарий. Вашингтон да притисне Украйна да приеме споразумение, което работи в полза на Москва. В Европейския парламент върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че американски преговарящи се опитват да тласнат Украйна към капитулация от близо две години. По думите ѝ Киев не е приел условията на Путин, защото Европа продължава подкрепата.
Спорни идеи: замразени активи и връщане на руския газ
Според Euronews специалните пратеници на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър са обсъждали варианти за стимули в мирните преговори. Сред тях са освобождаване на замразени руски активи. Другият е възстановяване на доставките на руски газ за Европа.
Европейските правителства са отхвърлили и двете идеи, пише изданието. Причината е ясна. Подобни ходове биха намалили натиска върху Кремъл. Те биха дали на Москва финансов и политически въздух, без гаранции за сигурността на Украйна.
Уиткоф беше критикуван и заради изказване, в което определя Путин като „хуманитарен човек“. Часове по-късно Русия изстреля 21 балистични ракети по Киев, според текста. Твърди се, че три от тях са били с касетъчни бойни глави. Те са предназначени да увеличат пораженията и риска за цивилни.
Неназован високопоставен европейски представител е цитиран с остра оценка. Според него е „ужасяващо“ двама търговци на имоти да преговарят с Путин и да стигат до идеи за „разделяне“ на държава.
Натиск върху Киев и спор за американската подкрепа
По данни на Euronews американският натиск върху Украйна се засилва от поне година. През ноември 2025 г. е бил представен мирен план от 28 точки. Според публикацията той първо е бил изготвен в Москва, а после внесен във Вашингтон.
Посочва се, че предложенията включват териториални отстъпки от Украйна. Говори се и за ограничаване на числеността на армията. Друг ключов елемент е окончателен отказ от членство в НАТО.
Европейските правителства са се обединили около позицията, че такъв план оставя Украйна уязвима за нова руска агресия. Междувременно Киев е обвинил Вашингтон в забавяне на доставки на ракети за „Пейтриът“. Твърди се и за прекъсване на разузнавателния обмен за балистични атаки. Споменава се и ограничен достъп до сателитни комуникации, включително „Старлинк“.
Белият дом отрича ограниченията да са политически. Американски представители отхвърлят и твърденията, че Уиткоф и Къшнър са заплашвали със спиране на военната и разузнавателната подкрепа. Системата за ранно предупреждение за руски атаки е възстановена. Но зависимостта на Украйна от американски оръжия и технологии остава ключов фактор.
Украинският президент Володимир Зеленски е цитиран да казва пред американски сенатори, че без САЩ ще е много по-трудно. В текста се посочва, че доставки на ракети „Пейтриът“ не са последвали. Това е станало след предложение на Киев временно да спре удари по руски петролни рафинерии.
Европа търси място на масата
Според публикацията Тръмп настоява Украйна да прекрати атаките срещу руската петролна инфраструктура. Той призовава Киев и за нови избори, както и за друг преговарящ с Москва. Украинската конституция обаче забранява избори по време на война.
На този фон европейските лидери се опитват да балансират три цели. Да държат подкрепата за Украйна. Да запазят натиска върху Русия. И да не скъсат диалога с Вашингтон.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре и финландският президент Александер Стуб са организирали нов кръг от преговори в Осло. Това се случва преди очаквано пътуване на Уиткоф до Москва. „Мирът изисква търпение. Но за съжаление войната не чака“, заяви Стуб.
В Европа има надежда, че политическата картина в САЩ може да се промени след междинните избори. Високопоставени дипломати обаче признават, че не очакват бърз обрат. Особено в отношенията между Тръмп, Украйна и европейските съюзници.
Още новини в категория Свят
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
БЪЛГАРИЯ
Служител на НСО, охраняващ шефката на парламента, блъсна журналистка на земята! (ШОКИРАЩО ВИДЕО 18+)
БЪЛГАРИЯ
СЮЖЕТ ЗА ГОБЛЕН: Арестуваха малкият Пеевски, а големият отиде да го брани
РАЗСЛЕДВАНЕ
Ударна полицейска акция в Софийско: 12 задържани и тонове проверки срещу купуването на гласове
РАЗСЛЕДВАНЕ
83-годишен доцент е пребитият до смърт в столичното метро
БЪЛГАРИЯ
Гардът на НСО, замесен в случая „Колтуклиева“, изведен с белезници от Военната прокуратура
РАЗСЛЕДВАНЕ
Осъждан наркодилър спипан край Пазарджик с кокаин и над 240 грама марихуана
БЪЛГАРИЯ
"Галъп": Йотова–Вълчев водят с 43,2%
СВЯТ
Кремъл предлага тристранни преговори Русия–САЩ–Украйна: Без гаранции няма мир
БЪЛГАРИЯ
„Прогресивна България“ отвърна на атаките: Няма да позволим скандалът с Колтуклиева да възкреси сглобката!
ИНТЕРВЮ
Соня Колтуклиева проговори от болничното легло, лекарите обсъждат операция: Плача от болка! (ВИДЕО)

