Тръмп: Иран е в състояние на колапс

Техеран иска бързо отваряне на Ормузкия проток, но според източници Вашингтон се опасява, че ще загуби ключов лост върху ядрената програма, докато блокадата натиска цените на петрола нагоре.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Иран „току-що“ е информирал Вашингтон, че е „в състояние на колапс“. Това съобщи Ройтерс. Тръмп добави в публикация в социалните мрежи, че Техеран искал „да отворим Ормузкия проток“ възможно най-бързо. Не е ясно по какъв канал Иран е предал това послание, уточнява агенцията.

Паралелно с тези сигнали Белият дом засега не приема иранския план за прекратяване на войната и за отваряне на протока. Според публикации на Reuters, New York Times и CNN причината е ключова. Предложението не адресира иранската ядрена програма. Това е чувствителната точка в преговорите.

Ормуз като лост и риск за цените

Според източници, цитирани от Reuters, възстановяване на корабоплаването през Ормуз без паралелно решение за обогатяването на уран и запасите в Иран би отслабило позицията на САЩ. Вашингтон може да загуби инструмент за натиск в следващите преговори.

Но има и обратна страна. Запазването на морската блокада удължава периода на високи цени на енергоносителите. Това вече се усеща вътрешно в САЩ, твърдят същите източници. CNN отбелязва, че следващите ходове на Тръмп остават неясни. Той обаче не бил готов да приеме предложението в този вид.

Иранският план на три етапа

По-рано Иран е предложил преговорите да се разделят на три етапа. Първо прекратяване на войната и гаранции за сигурност за Иран и Ливан. Второ управление на Ормузкия проток и отваряне за корабоплаване. Трето разговори за ядрената програма.

Според Al Mayadeen Техеран е отказал да обсъжда третата точка, докато не се постигне сделка по първите две. Очакваше се на 27 април Тръмп да обсъди ситуацията в Ситуационната стая. Трябваше да вземе решение за следващите действия.

Белият дом отказа да коментира конкретната позиция на президента по последното предложение. Представителката на администрацията Оливия Уелс заяви, че „козовете са в ръцете на Съединените щати“. Тя добави, че сделка ще има само ако интересите на американците са водещи. Условието остава Иран да не получи ядрено оръжие.

Ескалация на натиска и спор за „пиратство“

Тръмп по-рано е отменил пътуване на специалния пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнър до Пакистан за нов кръг разговори. В момента има примирие между САЩ и Иран. То е обявено на 8 април и после е удължено за неопределен срок.

Според „Шпигел“ Тръмп е обсъдил с ключови съветници иранското предложение за сваляне на блокадата. Говорителката Карълайн Левит каза, че темата „се обсъжда“. Тя не посочи дали ще бъде приета. Медийни информации твърдят, че Тръмп не е ентусиазиран.

Държавният секретар Марко Рубио сравни блокадата на Ормуз с „икономическо ядрено оръжие“. Според него протокът е инструмент, който Иран може да опита да използва срещу света. Рубио отказа да каже как ще отговори Белият дом, ако Техеран продължи да отхвърля преговори за ядрената си програма.

Иран обвини Вашингтон в „пиратство“ заради блокадата. Говорителят на външното министерство Есмаил Багаи критикува задържането на санкционирани ирански танкери. Той го определи като държавно санкциониран „грабеж“.

Междувременно германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише за засилен американски натиск. Според изданието Тръмп изпраща трети самолетоносач в региона. Целта е да се увеличи огневата мощ по време на примирието. Втората цел е да се затегне морската блокада. Тя трябва да удари иранската икономика.

САЩ твърдят, че блокадата цели спиране на кораби към и от Иран. Така се ограничава износът на петрол и приходите на Ислямската република. Има и нареждане да се задържат кораби, които са платили такси на Иран. На практика това означава наблюдение, ескорт или задържане, включително качване на борда.

Официални данни за ефекта от блокадата почти няма. Розмари Келаник от Defense Priorities казва пред ФАЦ, че преминаващите кораби са намалели силно. Преди блокадата те са били около шест или седем на ден.

Рискът за Иран е и технически. Ако не може да продава петрол, складовете може да се препълнят. Ако добивът бъде спрян, съоръженията може да се повредят с времето. Американският финансов министър Скот Бесънт намекна, че блокадата може да „парализира“ петролния сектор.

„Ню Йорк таймс“ допуска, че отлагане на ядрените разговори може временно да облекчи натиска върху енергийните и финансовите пазари. Такъв ход обаче би изглеждал като отстъпление от основната цел. Тя е Иран да бъде притиснат по темата за обогатения уран.

„Вашингтон пост“ предупреждава за допълнителни последствия при продължителна блокада. Сред тях са още по-високи цени на енергоносителите и недостиг на торове. Вестникът отбелязва и политически риск за републиканците преди междинните избори през ноември. Цената на суровия петрол „Брент“ достигна 108 долара за барел. Това стана въпреки съобщенията, че Иран е представил ново предложение за прекратяване на огъня.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news