Тръмп пак разклати НАТО: може ли Европа да остане без американския чадър

След нови разногласия със съюзниците Вашингтон отново поставя под въпрос смисъла на Алианса. Законът в САЩ затруднява излизане, но дебатът се връща с пълна сила – и натиска Европа да поеме повече отговорност за сигурността си.

Североатлантическият алианс отново е под прожекторите. Поводът идва от Вашингтон. След разногласия със съюзници за подкрепата към САЩ във войната срещу Иран, президентът Доналд Тръмп отново подхвърли идеята за излизане на САЩ от НАТО.

Той описа Алианса като „книжен тигър“. И даде сигнал, че Америка можела да се справи и без него. Тези думи могат да се четат като тактика. Могат да се четат и като тест на реалността. Във всеки случай, те връщат големия въпрос. Какво печели и какво губи САЩ, ако поддържа този съюз.

Важно уточнение остава в сила. Американският президент не може еднолично да изведе страната от НАТО. Закон, приет през 2023 г., изисква одобрение от две трети от Сената. На този етап такъв сценарий изглежда малко вероятен. Но политическият натиск и публичният дебат вече са факт.

Защо НАТО се появи и защо САЩ задаваха тона

Военната история показва ясен модел. Съюзи обикновено се създават преди война или по време на война. Целта е защита от конкретна заплаха. НАТО е необичаен случай. Алиансът оцеля дълго след изчезването на първоначалната причина.

Мотивите за създаването му са известни. Основният е възпиране срещу съветска заплаха. Западна Европа е имала и друг страх. Това е възраждане на германски милитаризъм. Затова и американското военно присъствие в Германия остава ключово десетилетия наред.

В текста се посочва и показателен епизод. Германският канцлер Фридрих Мерц изразява амбиция Германия да стане първа военна сила в Европа. Реакцията на Тръмп е описана като незабавна. Той заявява, че това няма да бъде допуснато.

Стари пукнатини между САЩ и Европа, които не изчезнаха

Споровете между САЩ и европейските държави не са нови. Те се появяват около ключови теми. Сред тях са война и мир, миграция, контрабанда, наркотрафик и климат.

Историята дава поредица от примери за различни позиции. В текста са посочени Суецката криза, Кубинската криза, Берлинската криза, войната във Виетнам и конфликтите в Близкия изток. Даден е и пример с британски отказ за подкрепа при силово решение около Берлин.

След края на Студената война дебатът се разширява. Появяват се позиции за свиване на американския военен бюджет. Появява се и теза за разпускане на НАТО. Аргументът е, че новите рискове изискват други инструменти. Акцентът се поставя върху ролята на специалните служби срещу нелегална миграция и трафици.

Украйна, новият фокус и въпросът за цената

Войната в Украйна спира задълбочаването на кризата в Алианса. Тя връща логиката на възпирането. Но остава и спорът „срещу кого“.

Авторът развива теза, че Русия и Китай нямат интерес от директен сблъсък със САЩ и НАТО. Посочва се и исторически аргумент. САЩ и Русия не са воювали пряко една срещу друга през цялото съществуване на американската държава. Споменават се периоди на съюзяване и прагматично сътрудничество.

Паралелно с това остава финансовият въпрос. Поддържането на НАТО струва скъпо. В текста се твърди, че един от основните играчи с интерес от запазването му е военно-индустриалният комплекс.

В заключение се формулира политическият натиск върху Европа. Континентът не може да разчита безусловно на американския „чадър“. И трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news