Тръмп сочи Украйна за дизеловата криза. Данните водят към войната с Иран

Дизелът е горивото на световната търговия, а недостигът вече удря цените и политиката в САЩ. Блокадата на Ормуз и сривът на износа от Залива натоварват до край американските рафинерии.

Рекордните цени на дизела вече се превръщат в политически проблем в САЩ. Недостигът идва в момент, когато наближават жътвата, отоплителният сезон и изборите за Конгреса. Доналд Тръмп обвини Украйна, че е извадила от строя руски нефтопреработвателни мощности. Данните обаче сочат по-широка картина. Натискът върху пазара се усилва най-вече заради войната на САЩ с Иран и последвалата блокада на Ормузкия проток.

Дизелът е ключов за транспорта и производството. На него разчитат камиони, влакове и корабоплаването. На него работят и селскостопанските машини. Дизелът движи и военната техника. Той формира близо една трета от глобалното търсене на петролни продукти.

Преди конфликта с Иран Близкият изток и Русия осигуряваха голяма част от световната търговия с дизел. Този поток сега е прекъснат. Това вдига цената и оставя малко алтернативи.

Ормузкият проток спря потока

Експерти посочват няколко причини за дефицита. Украинските атаки срещу руски рафинерии са само част от картината. По-големият удар идва от прекъсванията на доставки от Персийския залив. Те са свързани с войната срещу Иран и блокадата на Ормуз.

При бързо прекратяване на войната напрежението би спаднало. На пазара биха се върнали продукти от Близкия изток. Тези държави преди конфликта са давали около една пета от световната морска търговия с дизел.

Блокадата задържа и суров петрол. Става дума за около 10–15% от глобалните доставки, според оценките в текста. Това удря рафинериите в Азия. В Индия, Китай и други държави са концентрирани около 40% от световния капацитет за преработка. Те намалиха производството заради недостиг и високи цени на суровината.

Дори при примирие ефектът няма да е мигновен. Част от инфраструктурата е разрушена. Възстановяването на морските превози също отнема време. Очакванията са за седмици, а на места и за месеци.

Русия не може да върне бързо дизела

Тръмп настоява и за „енергийно примирие“ между Русия и Украйна. Дори и да се постигне, пазарът няма да се успокои веднага. Руският износ зависи от ремонти на повредени заводи. Зависи и от политическо решение за отмяна на забраната за износ.

Експерти предупреждават, че при оптимистичен сценарий това може да стане най-рано догодина. Русия също работи под санкции и с недостиг на оборудване и кадри. Това затруднява ремонта и подмяната на ключови части.

Картината от цифрите показва мащаба на проблема. Светът потребява около 30 млн. барела дизел дневно. Преди войната по море са се търгували 7–8 млн. барела дневно. Около 20% от тях са идвали от Близкия изток. Около 10% са били от Русия.

През август износът от Персийския залив е бил почти четири пъти по-нисък от предвоенното ниво, според доклад на IEA. Русия пък е спряла доставките след забрана за износ през юли.

Америка работи на ръба

В момента недостигът се покрива най-вече от американските рафинерии. Те работят с натоварване 97–98%. В Китай натоварването е около 75%. Американските компании отлагат ремонти и разчитат на запаси.

Това е риск в период, който и без това е напрегнат. Предстоят жътва, сезон на ураганите и отоплителен сезон. Предстоят и планови ремонти на рафинерии. Всеки от тези фактори може да свие доставките.

Експерти от Колумбийския университет посочват, че запасите от дестилати в САЩ са с около 13% под средното за последните пет години. При пълно натоварване на мощностите системата има малка устойчивост при авария.

По данни, цитирани в текста, запасите по крайбрежието на Мексиканския залив са на най-ниско равнище от 80-те години. На Източното крайбрежие запасите също са на исторически минимум. Това става точно преди двумесечен ремонт на канадска рафинерия, която снабдява Нова Англия.

Същевременно износът на дизел от САЩ достига рекорди. На вътрешния пазар цената на галон дизел е стигнала 6 долара. Тръмп би могъл да призове за ограничения, но директна забрана е по-трудна в пазарна икономика.

Анализатори отбелязват и структурен проблем. Западът затваря част от рафинериите през последните години. Причината са екологични политики и преход към по-ниски емисии. Според експерти от Колумбийския университет капацитетът в САЩ, Европа и развитите азиатски страни е намалял с близо 2 млн. барела дневно за десетилетие. IEA очаква нов спад до 2030 г.

Това означава, че пазарът е по-зависим от Близкия изток, Индия и Китай. Именно тези региони сега са под натиск от войната и логистичните блокади.

В този контекст обвиненията срещу Украйна звучат като политическо послание към вътрешната публика. Военните действия в Украйна влияят върху руския износ. Решаващият фактор за глобалния баланс обаче остава кога ще се възстановят доставките от Персийския залив. Докато това не стане, рискът от по-дълбока енергийна криза остава реален.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news