Тревога в Черно море! Кораби отказват да товарят българско зърно, милиони тонове са под въпрос

Зърнопроизводителите предупреждават, че плавателни съдове отказват да влизат в български пристанища, а липсата на бърза алтернатива по суша може да доведе до складов натиск и ценови спад.

Кораби вече отказват да идват до български пристанища за износ на зърно. Част от други съдове забавят пристигането си. Те остават в южната част на Черно море. Това заяви пред БНТ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

По думите му рискът расте. „Черно море започва да става опасно за износа на пшеница“, каза той. България има около 5 милиона тона пшеница за реализация. Ако трафикът не се нормализира, страната може да не успее да изнесе наличната реколта.

Черноморският коридор държи цените и сделките

Проданов постави проблема в по-широк контекст. Световното производство на пшеница е около 800 милиона тона годишно. В международната търговия обаче влизат приблизително 200 милиона тона.

Голям дял от тези количества идва от Черноморския регион. По данни, цитирани от Проданов, около 50 милиона тона се изнасят от Русия. Около 20 милиона тона идват от Украйна. Румъния участва с около 10 милиона тона. България е с около 5 милиона тона. Казахстан добавя около 10 милиона тона.

В отделни години Черноморският регион осигурява почти половината от световната търговия с пшеница. Затова ограниченията в корабоплаването не засягат само българските производители. Те се пренасят върху международните цени и върху сигурността на доставки.

На 6 октомври Министерският съвет съобщи за поразени от дронове два търговски кораба. Инцидентите са били в българската икономическа зона в Черно море. След това професионални организации предупредиха за по-висок риск за плаването. Очакват се и по-високи разходи за превоз на зърно.

Няма бърз сухопътен „план Б“

Износът на преходни количества от миналогодишната реколта е бил направен през юли и след жътвата. Износът на новата реколта е започнал приблизително през август, обясни Проданов.

Той напомни, че от началото на войната в Украйна транспортът на зърно от Черноморския басейн е поскъпнал пет-шест пъти. Застраховките също са скочили многократно. Това директно вдига крайната цена на логистиката и прави сделките по-трудни.

Като алтернатива се обсъждат маршрути към гръцки пристанища. Европейската комисия говори за подобни варианти още от 2021 г. Проблемът остава инфраструктурен. Железопътната връзка с Гърция не позволява бързо прехвърляне на милиони тонове.

„Към момента България няма необходимата инфраструктура, за да изнесе тези количества зърно с железопътен транспорт“, заяви Проданов. Той призова за незабавни мерки за безопасност по морския път. По думите му е нужна и дългосрочна работа по гръцкия маршрут.

Риск от препълнени складове и натиск върху цените

България потребява около 1,2–1,3 милиона тона пшеница годишно. Останалите количества трябва да бъдат изнесени. Ако това не стане, те ще се натрупат като преходен остатък.

Подобен сценарий носи два удара. Първо, може да натисне цените надолу. Второ, създава проблем със съхранението. Проданов предупреди, че складовете може да не стигнат за продукцията от две реколти.

Рискът не е само при пшеницата. България произвежда и слънчоглед, царевица и ечемик. Ако морският износ се забави трайно, натискът върху логистиката и складовете ще се засили. А изборът на работещи алтернативи остава ограничен.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news