Турски учени прогнозират затопляне на Черно море с четири градуса до 2070 г.

Изследванията показват значителни климатични промени в региона

Черноморският басейн може да се затопли с цели 4 градуса по Целзий до 2070 г., като вследствие на това ще се засилят значително екстремните метеорологични явления. Според турски експерти, цитирани от Анадолската агенция, по-високите температури ще доведат до засилване на валежите, защото топлият въздух задържа повече влага.

Изследване, проведено от Баръш Йонол от Истанбулския технически университет, заедно с докторанта Мехмет Баръш Келебек и Фулден Батибениз от Университета в Берн, анализира климатичните прогнози при сценарий за високи въглеродни емисии. Проучването сравнява периодите от 2005-14 и 2061-70 г.

Изследването се фокусира върху краткосрочните прогнози за интензивни валежи, горещи вълни, намаляваща снежна покривка и сезонни промени във валежите в страните от Черноморския басейн, района на Мраморно море и други региони. Според заключенията, температурите в басейна могат да се повишат с между 2 и 4 градуса през зимата, с около 2,5 градуса през пролетта, с 3 градуса през лятото и с между 1,5 и 2,5 градуса през есента, като Източен Анадол се очаква да се затопли най-значително.

„Един от най-значимите ефекти от затоплянето е очакваното удължаване на горещите вълни. Докато в момента те траят между 5 и 10 дни в годината, според прогнозите, продължителността им може да достигне 50-55 дни годишно.“

В същото време снегът ще намалее с около 20%, а максималната снежна покривка в някои райони ще спадне от 125 на 80 см.

Проучването посочва двоен риск от суша и наводнения. Летните валежи в района на Мраморно море и западното Черноморие може да намалеят с над 50%, докато зимните валежи може да се увеличат с до 20% в някои региони.

Истанбул и райони около Мраморно море се идентифицират като „горещи точки“ за екстремни климатични явления, като максималният дневен валеж може да достигне 437 мм в бъдеще от текущите 210 мм.

Йонол подчертава, че затоплянето на Черноморския регион се очаква да се усилва след 40-те години на 21-ви век. В някои райони, увеличението на температурите е между 0,5 и 1 градус на десетилетие.

Температурите на морската повърхност вече са нараснали от 25-26 градуса до 29-30 градуса, което води до увеличение на изпарението и атмосферната влага. Това може да доведе до 30-40% увеличение на валежите при затопляне от 2 градуса.

Йонол заключава, че борбата с климатичните промени изисква както намаляване на парниковите газове, така и адаптиране на инфраструктурата, земеделието и водните ресурси.

„Атмосферата няма граници. Не е достатъчно една страна да работи сама, но има много неща, които можем да направим локално. Политиките за адаптиране не могат повече да бъдат отлагани“, казва Йонол.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news