Украйна мести индустриалното си сърце на запад

Въпреки всички приказки за бойния напредък на Украйна, в Краматорск – фронтовият град, изправен пред главния руски военен натиск – оптимизмът е малко.

Войските на Владимир Путин са на 14 километра от града и унищожават всичко, което е останало. Многотонни управляеми бомби падат редовно, сривайки жилищни блокове и индустриални сгради. FPV-дронове "ловуват" както войници, така и цивилни. На 13 май градът започна евакуация на обществените си паметници.

На повече от 1000 километра оттам, в подножието на Карпатите, тече друга евакуационна операция. „Нов Краматорск“ е неофициалното название на усилията да се премести индустриалното сърце на града – с неговите металургични и машиностроителни заводи – в Перечин, спокойно градче с около 7000 жители на западната граница на Украйна. Първите стъпки започнаха още през 2022 г., малко след началото на пълномащабната руска инвазия. Процесът се ускори, когато руските войски се приближиха. Малцина вярват, че остава много време. Машиностроителният гигант NKMZ от Краматорск току-що обяви закриването си и започна освобождаване или преместване на работниците си.

В Перечин от нивите се издигна огромен индустриален парк. Сини и бели гофрирани халета вече се виждат сред планините. Появи се нова главна пътна артерия, по която непрекъснато влизат и излизат камиони. Изградени са училища, детски градини и технически колеж, както и няколко комплекса от сглобяеми жилища. Повече от 3500 квалифицирани работници вече са се преместили на запад. Наталия Шевченко е сред първите – пристигнала през 2023 г. със съпруга си.

„Когато дойдохме тук, Перечин беше село – разказва тя. – Нямаше дори нормален път.“

Повечето разходи по преместването се поемат от фирмите от Краматорск, но част от тях покрива и градската администрация. Бившият заместник-кмет на Краматорск Серхий Смирнов е постоянно в Перечин и ръководи строителството. В интервю, дадено заедно с кмета на Перечин Иван Погориляк, той описва проекта като „доказателство за концепцията". Никой досега не е опитвал да премести цяла индустриална екосистема в Украйна.

Повечето украинска индустрия е построена в „грешната“ част на страната – близо до руската граница, по времето, когато се е смятало, че врагът ще дойде от запад. Ако западните региони трябва да поемат ролята на нов индустриален център, ще е необходима значителна нова инфраструктура – пътища, мостове, електропреносни и газови мрежи. Смирнов се надява на помощ от централното правителство. Алтернативата, според него, е много по-лоша: „Ако опитните ни инженери се разпръснат – ако започнат да работят в супермаркети и магазини – ние ще загубим по същество всичко, което сме изграждали с години.“

Официалното име на проекта е „Рамо до рамо“. Той донесе на местната икономика нови приходи и възможности.

„Опитваме се да създадем хъб за най-висококвалифицираните инженери в Украйна“, каза кметът Погориляк.

Нов технически колеж обучава местни младежи, които получават добре платени стажове във фабриките.

Не всички местни жители обаче посрещат източноукраинците с радост. Имало е няколко протеста. С преместването на индустрията се премества и част от риска. През април руски дрон удари електрическа подстанция до индустриалния парк, след като прелетя покрай границата със Словакия. Това беше първият път, когато войната достигна до това спокойно градче.

Свитлана, чиято традиционна къща се намира точно срещу индустриалния парк, смени професията си, когато той отвори – сега работи като квалифицирана бояджийка във фабрика. Тя смята, че ползите могат да надделеят над рисковете. Съседът ѝ Васил обаче се оплаква, че работниците от Краматорск са защитени от мобилизация, докато местните мъже се призовават по-активно.

„Не разбирам защо ние трябва да се бием за тяхната земя, а те да си почиват тук“, казаа той.

Местният предприемач Юрий Качур, който се опита да спре отдаването на наетите си лавандулови полета за ново жилищно строителство, добави: „Разбирам, че тези хора не са дошли тук по свой избор. Но това не им дава право да ни тъпчат.“

Наталия Шевченко каза, че разбира враждебността. Рядко чува оплакванията директно, но научава за тях от симпатизираща местна козметичка. Враждебността е несправедлива, но човешка. Западните украинци не са преживели войната по начина, по който са я преживели жителите на Краматорск – не са видели как родният им град бавно бива унищожен и не са оставили близки зад гърба си.

„Да им обясниш защо е несправедливо е невъзможно – казва тя. Дано Бог им даде никога да не разберат това.“

Източник: The Economist, превод: BlagoevgradOnline.bg