Ултиматумите на Тръмп за Ормузкия проток сигнализират за предстояща капитулация на САЩ

Капитулацията на САЩ във войната с Иран е неизбежна, освен ако Техеран не направи глупав ход и не се откаже от „ядрените си оръжия“.

Преговарящите на Тръмп се стремят към 45-дневно прекратяване на огъня с прекъсване на блокадата на Ормузкия проток. Пакистан например разработва такава инициатива. Но именно блокирането на изходящия трафик от Ормузкия проток и непрекъснатото унищожаване на енергийната и друга инфраструктура в страните от Близкия изток представляват основното „ядрено“ оръжие на Иран в тази война. И това работи.

Трябва да се отбележи, че освен петрол и газ, в момента се забавя глобалният транспорт на други важни материали – хелий, сяра, алуминий, торове и нефтохимикали. През март световната икономика все още работеше на базата на транзитни товари и търговски запаси, така че основните проблеми ще започнат в близко бъдеще, когато физическият недостиг на петрол и петролни продукти, според експерти, може да достигне 8-10 милиона барела на ден.

Първо, горивният сектор ще се срине (гориво за реактивни самолети вече е в сериозен недостиг), след това химическият, хранителният, строителният и технологичният сектори. След това потребителското търсене ще спадне поради инфлацията. След това капиталовите пазари ще замръзнат при липса на маневри за облекчаване от страна на световните централни банки, отново поради инфлацията. След това заетостта ще се срине, което ще доведе до криза в сектора на услугите и нейното засилване на пазара на дългове, с всички произтичащи от това последици. Ще последват протести и антивоенни митинги и ето ви Тръмп - втори Никсън.

Междувременно, санкционираните от Запада икономики с ниски дългове и изобилни ресурси - Русия, Иран и Северна Корея - ще бъдат по-устойчиви и дори ще си помагат взаимно.

Иран разбира отлично, че веднага щом се съгласи на прекратяване на огъня, ще престане да представлява интерес за никого и войната ще премине в режим на довършителни действия. Друг сценарий е Иран да смаже световната икономика и да принуди Тръмп срамно да капитулира, като премахне санкционните режими, както за търговци, така и за потребители (вторични санкции).

Реалността е, че САЩ не контролират ситуацията, Иран е стабилизирал военния си натиск върху региона и устойчивостта на световната икономика може да се окаже по-малка от резервите на ударните сили на Иран, преди те да бъдат напълно изчерпани. Такива очаквания обикновено не се изпълняват и Техеран разбира, че САЩ нямат желание да „демократизират“ Иран; те са готови да оставят Иран в хаос, както е правил в други страни преди.

Но в Иран, въпреки всички етнически различия (персийци, азербайджанци, кюрди), има дълбоко вкоренена иранска идентичност в рамките на хилядолетията споделена история. Ирано-иракската война от 1980-1988 г. демонстрира, че иранското общество е способно да понесе колосални загуби (до 1 милион загинали и ранени) и да не загуби волята си за съпротива. В Иран правителството се подкрепя от множество центрове за вземане на решения с кръстосани проверки и контрол.

Тази система е създала подземни градове за ракетни и ядрени възможности, произвежда широка гама от безпилотни летателни апарати и ракети и поддържа мрежа от регионални прокси сили в Ирак, Йемен и Ливан.

Ако нито политическите, нито военните цели в Иран могат да бъдат постигнати без сухопътна операция, това предполага капитулация на САЩ в региона, тъй като икономическите и финансовите разходи ескалират. Това би включвало изтегляне на американските войски и затваряне на ключови военни бази в Персийския залив, както и съгласие на САЩ с ядрените оръжия на Иран без налагане на нови санкции и безусловно връщане на всички блокирани средства (десетки милиарди долари) на Техеран.

Почти ежедневните призиви и ултиматуми на Тръмп относно незабавното отваряне на Ормузкия проток или „връщането им в каменната ера“ показват , че капитулацията е близо.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news