Университетските такси тръгват нагоре: Средно 545 евро годишно, кандидатстването – 40 евро
Проект на МС за 2026/2027 г. предвижда нови средни такси за над 147 000 студенти и докторанти. Най-високи остават направленията в изкуствата, а докторантите са средно над 1100 евро.
Предложение за нови такси във висшето образование е публикувано за обществено обсъждане. Проектът на решение на Министерския съвет предвижда средната годишна такса за обучение в държавен университет за учебната 2026/2027 година да бъде 545 евро. Средната такса за кандидатстване е 40 евро.
Проектът обхваща над 147 000 студенти и докторанти в редовна и задочна форма, съобщава БТА. Документът е качен на сайта на Министерството на образованието и науката.
Какви са средните такси по направления
В проекта са описани средни стойности по научни области. Разликите между направленията остават отчетливи.
Средните такси за обучение на студенти са:
- „Педагогически науки“ – 440 евро.
- „Хуманитарни науки“ – 460 евро.
- „Социални, стопански и правни науки“ – 460 евро.
- „Природни науки“, „Математика и информатика“ и „Технически науки“ – 515 евро.
- „Аграрни науки и ветеринарна медицина“ – 515 евро.
- „Здравеопазване и спорт“ – 615 евро.
- „Изкуства“ – 820 евро.
Така най-високата средна такса остава в направленията, свързани с изкуствата. По-ниски са сумите при педагогиката и част от хуманитарните и социалните специалности.
Докторанти, военни училища и научни организации
За докторантите в държавните висши училища се предвижда средна годишна такса от 1130 евро. Средната такса за кандидатстване за докторантура е 130 евро.
При висшите военни училища средната такса за кандидатстване е 25 евро. Средната такса за обучение за 2026/2027 г. е 725 евро. Проектът напомня, че курсантите се освобождават от такси за обучение по Закона за висшето образование.
В научните организации средната такса за кандидатстване е 25 евро. Средната такса за обучение на докторанти там е 435 евро.
Как се определят таксите и какво показват данните за студентите
Проектът стъпва на правилата в Закона за висшето образование. Таксите не трябва да надвишават две трети от средствата за издръжка на обучението. За чуждестранни студенти и докторанти извън ЕС и ЕИП са заложени минимални прагове. Те са обвързани с нормативите за издръжка и с таксите за регулираните професии.
На този фон Рейтинговата система на висшите училища показва концентриран прием и растящ международен интерес. През 2025 г. най-много студенти са били в „Икономика“ (26 996), „Педагогика“ (16 713), „Медицина“ (13 485) и „Администрация и управление“ (11 773). Най-малко студенти е имало в „Теория на изкуствата“ – 53.
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е с най-голям брой действащи студенти – 19 799. Следват УНСС с 17 092 и Пловдивският университет с 16 285. В осемте най-големи университета учи половината от всички студенти в страната. В 12 висши училища обучаваните са под 1000.
Делът на чуждестранните студенти се е удвоил за десетилетие. От около 4% през 2013 г. той достига близо 9% през 2025 г. Най-голям е в „Медицина“ (59%), „Дентална медицина“ (48%) и „Ветеринарна медицина“ (33%).
Още новини в категория България
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
ЕКСКЛУЗИВНО
Предстоящото опорочаване на изборите на 19 април е факт, не измислица. Вижте кои са неговите организатори - у нас и в чужбина
РАЗСЛЕДВАНЕ
Болницата в Павликени – алчност и грабеж
БЪЛГАРИЯ
„Мяра“: Радев дърпа напред с 16 пункта пред ГЕРБ, активността расте над 3 млн. души
БЪЛГАРИЯ
„Тренд“: „Прогресивна България“ води
БЪЛГАРИЯ
Разказ за натиск и страх в изборния процес: Кметица от Чернооченско говори пред Иван Демерджиев (ВИДЕО)
БЪЛГАРИЯ
България към Радев: Господин президент, вие сте последната ни надежда!
СВЯТ
Напрежение със съюзниците: Тръмп отхвърли предложение на НАТО
ГЛАСОВЕ
Часове преди изборите: Демерджиев с призив за решаващ вот
БЪЛГАРИЯ
Зарков в Силистра: БСП ще „изненада“ на вота – и зове колебаещите се да се върнат
БЪЛГАРИЯ
Гюров атакува прокуратурата: Работи по сигнали на бухалки, не на граждани

