(ВИДЕО) Димитър Гърдев: Атаките срещу търговски кораби в Черно море са част от стратегия за натиск

Димитър Гърдев твърди, че атаките срещу търговски кораби са част от стратегия за натиск и разкол, а София действа по решенията на КСНС и в рамките на международното право.

Напрежението в Черно море се покачва, а атаките срещу търговски кораби вече изглеждат като целенасочен модел. Според Димитър Гърдев, бивш депутат от „Има такъв народ“ и бивш председател на парламентарната комисия по европейски въпроси, България не е забавила реакцията си. По думите му София следва решенията на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Той говори в предаването „Тази събота и неделя“ по bTV.

Атаките по море не са инцидент, а натиск

Гърдев представи теза, че ударите срещу търговски плавателни съдове не са изолирани случаи. Според него те са част от по-широка стратегия. Целта е да се застраши корабоплаването. Другата цел е да се провокира напрежение и разделение в засегнатите общества.

Той посочи, че атаките се случват в изключителните икономически зони на черноморски държави. В тези зони страните имат специфични права. Те са свързани основно с проучването и управлението на природни ресурси.

По думите му този тип действия може да са опит за натиск. Така се търси ефект, без да се стига до сценарий за колективна отбрана на НАТО.

Гърдев припомни и позиция на президента Илияна Йотова пред Общото събрание на ООН. Тя е подчертала значението на Черноморския регион за международната сигурност. Регионът е ключов за световната търговия. През него минават потоци от енергийни ресурси и храни. От тези доставки зависят държави в Европа, Африка и Близкия изток.

София търси подкрепа от НАТО и ЕС

Гърдев отхвърли твърденията, че България не прави достатъчно за защита на търговското корабоплаване. Според него след заседание на КСНС са последвали конкретни стъпки. Те включват дипломатически контакти и търсене на съдействие от партньори.

По думите му България е потърсила подкрепа от НАТО и от Европейския съюз. Темата е поставена и на европейско равнище. Той посочи като знак реакции от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Като знак посочи и реакция от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Гърдев каза още, че страната получава подкрепа от Европейския център за сателитно наблюдение. Планира се и разширяване на наблюдението. То трябва да обхване въздушното пространство и морската обстановка. Целта е по-добро проследяване на рисковете.

Той подчерта и ограничителна рамка. Мерките трябва да са съобразени с международни споразумения. Сред тях е Конвенцията от Монтрьо. Тя регулира преминаването през турските проливи.

Защо България не активира отново член 4

По темата за член 4 от Северноатлантическия договор Гърдев заяви, че механизмът вече е бил използван. Това е станало заради рисковете от войната в Украйна. България е действала заедно с други държави.

Член 4 предвижда консултации между съюзници. Те се провеждат, когато страна смята, че сигурността ѝ е застрашена.

Според Гърдев на КСНС е направена преценка, че ново задействане няма да даде очакван резултат. Причината е, че инструментът вече е използван. Вместо това България е насочила усилия към координация със съюзници и към работа с европейски институции.

Той не прие и критиките за пасивност. По думите му действията на България са по-активни от мерките на други черноморски държави.

Ескорт на търговски кораби и линията към Русия

По идеята търговски кораби да бъдат ескортирани от български военни съдове Гърдев призова за внимателна оценка. Според него решенията трябва да отчитат международните договорености. Трябва да отчитат и възможностите за съдействие от съюзници.

Гърдев коментира и дипломатически реакции спрямо Русия. Той посочи срещата на руския посланик с министър-председателя Румен Радев като сигнал. По думите му темата е поставена на високо политическо ниво.

Той подчерта, че обявяването на дипломат за персона нон грата е тежка мярка. Според него тя не трябва да се прилага прибързано. Нужни са ясни основания и оценка на последствията. Той добави, че подобни решения имат дългосрочен ефект. Затова всяка следваща стъпка трябва да е добре аргументирана.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news