(ВИДЕО) Когато украинските служби започнат да стрелят една срещу друга

Стрелбата на улица „Шумски“ в Киев не е просто инцидент. Тя изглежда като сблъсък между две силови групировки, които са забравили, че служат на една и съща държава. Картината е почти мафиотска: въоръжени хора, собствени интереси, свои версии, свои командири и преговори помежду им на улицата

По време на война подобна сцена е особено тревожна. Защото в случая границата между институционална процедура и въоръжено противопоставяне изглежда е била премината.

Хронологията

23 август: изчезва Степан Каплунов — заместник-командир по бойната работа на Руския доброволчески корпус (РДК), руско доброволческо формирование, свързано с Главното управление на разузнаването към Министерството на отбраната на Украйна (ГУР).

Следващите дни: местонахождението му остава неизвестно. Държавното бюро за разследвания (ДБР) получава сигнал за предполагаемото му отвличане.

Нощта срещу 2 септември: Службата за сигурност на Украйна (СБУ) довежда Каплунов в дома му на улица „Шумски“ за неотложни следствени действия. Там вече има представители на ГУР. Напрежението бързо нараства. Според адвоката на Каплунов през нощта са произведени предупредителни изстрели и са задържани трима служители на ГУР.

Сутринта на 2 септември: конфликтът ескалира отново. При втората стрелба са ранени трима служители, свързани с ГУР. Именно тази втора фаза е заснета на видео. Кой е произвел първия изстрел остава спорно — записът не позволява категоричен отговор.

По-късно: на място пристигат ДБР и командирът на спецподразделението „Алфа“. След преговори представителите на ГУР се оттеглят.

Вечерта: президентът Володимир Зеленски нарича случилото се „абсолютно позорно“ и обещава разследване, проверки и кадрова отговорност.

Каплунов е поводът. Проблемът е по-голям.

Каплунов не е случаен човек.

Той е част от РДК — структура, чиито бойци участват във войната на страната на Украйна срещу Русия. Самият Каплунов е служил в украинските сили от 2014 г., а около месец преди изчезването си е бил награден от ръководителя на ГУР.

Именно затова неговото изчезване и последвалото му появяване в центъра на конфликт между СБУ и ГУР придобиват по-голяма тежест.

СБУ официално заявява, че е провеждала неотложни следствени действия по разследване на терористичен акт, който според украинската служба е бил подготвян от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ). Първоначално службата не назовава предполагаемата мишена. Украински медии обаче свързват случая именно с Каплунов.

От другата страна е версията на ГУР.

Командирът на специалното подразделение „Тимур“ твърди, че негов военнослужещ е бил отвлечен и държан без официално обвинение. Според него ГУР се е опитвало да изясни случая по законов ред.

Така една операция на СБУ се сблъсква с друга реалност — човек, който според едната служба е обект на следствени действия, а според другата е неин военнослужещ, за когото трябва да бъде изяснено защо е задържан.

Две служби. Две версии. И оръжие между тях.

Кой стреля пръв?

Това вероятно ще бъде един от основните въпроси на разследването.

СБУ твърди, че нейна оперативно-следствена група е била атакувана от въоръжена група и че служителите ѝ са използвали оръжие, за да прекратят съпротивата.

Версията на „Тимур“ е обратната. По думите му след постигната договореност за продължаване на процесуалните действия други служители на СБУ започнали да задържат представители на ГУР и открили огън без предупреждение.

Има и важна трета част от картината: видеозаписът.

Той показва въоръжени служители на двете страни и самата ескалация, но не дава достатъчно основание да се каже категорично кой е произвел първия изстрел.

Това вече прилича на мафиотска война

Ако премахнем униформите и имената на институциите от тази история, картината става почти сюрреалистична.

Едната групировка отвлича човек. Другата пристига да го защитава. Появяват се въоръжени подкрепления. Следват изстрели през нощта, нова стрелба сутринта, ранени и задържани, а накрая — преговори между командирите, докато полицията стои зад кордона и наблюдава безучастно.

Начинът, по който се развива конфликтът, опасно напомня сблъсък между две силови групировки — всяка със собствена вертикала, влияние и усещане за неприкосновеност.

И точно това е скандалът.

За една държава е нормално разузнавателните и контраразузнавателните служби да имат различни задачи, да спорят и дори да разследват хора, свързани с другата структура.

Не е нормално обаче спорът да стига до момент, в който въоръжени служители на тези структури се оказват един срещу друг на улицата.

Тук вече въпросът не е само за конкретната операция.

Въпросът е кой има последната дума.

„Тимур“ и проблемът с контрола

Особено важна фигура в тази история е командирът на специалното подразделение „Тимур“.

Той говори публично за конфликта и представя своята версия за случилото се. Самият факт, че командир на специално бойно подразделение трябва публично да обяснява защо негови хора са се оказали под огъня на друга украинска служба, показва колко сериозен е проблемът.

Има достатъчно основания да се зададе въпросът дали различните силови структури действат в рамките на една обща командна система или все по-често защитават собствените си хора и интереси.

Ако второто се превръща в тенденция, проблемът вече е политически.

Война между службите

Случаят на „Шумски“ не се появява във вакуум.

Публикации вече го поставят в контекста на по-дълбоко съперничество между СБУ и ГУР, включително на напрежение около промените в ръководството на разузнаването и лоялността на част от неговите бойни структури към предишното ръководство.

Това показва нещо друго: вътре в украинската силова система има конкуриращи се интереси и влияние.

Когато тези интереси се сблъскат, държавата трябва да има механизъм, който да спре конфликта, преди да стигне до улицата.

На „Шумски“ този механизъм очевидно не е работил достатъчно добре.

А къде е президентът?

Зеленски нарече случилото се позорно и поиска разследване, проверки и кадрова отговорност.

Реакцията обаче идва след като две украински служби вече са стигнали до въоръжено противопоставяне.

И тук има неудобен въпрос:

Защо държавната система не предотврати сблъсъка, а президентът реагира едва след като службите извадиха оръжие една срещу друга?

Президентът е политическият център, който трябва да гарантира, че силовите структури действат в рамките на една държавна система, а не като конкуриращи се центрове на власт.

Разследването може да установи кой е стрелял пръв. То обаче няма да отговори на по-важния въпрос:

Кой контролира службите, когато те започнат да действат като конкуриращи се силови групировки?

„Шумски“ показа не просто конфликт между СБУ и ГУР, а проблем с командването.

Ако президентът не може да предотврати въоръжен сблъсък между собствените си служби, въпросът вече не е само кой е нарушил закона. Въпросът е дали Зеленски все още контролира цялата властова вертикала — или тя започва да се разпада на самостоятелни центрове на сила.

Защото държава, в която службите решават конфликтите си с оръжие, вече има проблем не само със сигурността, а с властта.

„Шумски“ може да се окаже моментът, в който стана видимо нещо, което досега се виждаше само зад кулисите: контролът на президента  върху силовия апарат вече е изгубен.

Видео: Кадри от задържането на Каплунов

Автор: Ивайло Иванов

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news