(ВИДЕО) Константин Проданов: „Асен Василев плаши с домашната ракия, а ние му плащаме сметките“

Константин Проданов говори за отлагани плащания, ръст на дълга и лихвите, еднократен данък „свръхпечалба“ за банките и удар по триадата „хазарт–бързи кредити–колектори“.

Публичните финанси в България влизат в нова фаза на напрежение. На дневен ред излизат неплатени разходи за милиарди, спорни бюджетни практики и растяща цена на дълга. Темата се превърна и в политическа линия на фронта. Бившият финансов министър Асен Василев и бившият финансов министър Теменужка Петкова защитават бюджетното наследство. В същото време опонентите им говорят за отложени плащания и „натаманяване“ на дефицита.

В разговор в студио „Ехо Медия“, записан на 5 октомври 2026 г., председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов от „Прогресивна България“ очертава картина на системни отлагания, заемане за потребление и регулаторни пропуски. Той поставя акцент и върху планирани мерки. Сред тях са еднократен данък върху свръхпечалбите на банките и ограничения за хазарта и бързите кредити.

„Скритите сметки“ и натискът около еврозоната

Според Проданов част от разходите са били отлагани с години. Целта е била дефицитът да изглежда по-нисък. Това е важно за европейските критерии. Той дава пример с неразплатени ремонти в МРРБ, които се влачат от 2021 г.

По думите му вече има случаи, в които държавата е осъдена. Така бюджетът плаща не само главници. Плаща лихви и съдебни разноски. Той твърди, че има индикации за умишлено задържани сертификати за извършена работа към пътни фирми.

Проданов подчертава и друго. Приемането на отчета за 2025 г. не е автоматичен знак за одобрение. В него е записана възможност за ревизия. Това може да стане при резултати от одита на Сметната палата.

Дълг за потребление и скок на лихвите

Втората голяма линия е дългът. Проданов твърди, че България е поемала заеми за потребление. Това не е било за инвестиции и растеж. Според него от 2020 г. дългът е нараснал близо три пъти като абсолютна стойност.

Паралелно с това лихвените разходи са се ускорили. Те са се увеличили от около 340 млн. лв. до 1,4 млрд. лв. Това са пари, които излизат от бюджета като лихви. Те не отиват за услуги, капиталови разходи или реформи. Проданов настоява тази траектория да бъде прекъсната.

В разговора той коментира и обвинението за „черна каса“. Асен Василев използва термина публично. Проданов отговаря, че в бюджета за 2024 г., изготвен от самия Василев, има близо 3 млрд. лв. разходи. Те са описани по начин, който според него не е различен. Той твърди, че разходите са разписани в програмните бюджети. Според него внушението за „скрито“ е политически ход.

Данък върху банковите свръхпечалби и битка с хазарта

Проданов защитава идеята за еднократен данък „свръхпечалба“ за банките. По думите му това не е война с банковия сектор. Мярката е представена като еднократна. Аргументът е в мащаба на печалбите.

Той посочва, че при ръст на активите от около 80% нетната печалба е нараснала с над 500%. Според него ниските лихви по депозитите и растящите такси не се дължат на иновации. Той твърди, че 35–45% от печалбата годишно излиза като дивидент. Тези пари отиват към Западна Европа. Алтернативата според него е част от ресурса да остане в страната. Целта е финансиране на облекчения за семейства и бизнес.

В същия пакет от идеи влизат и мерки срещу това, което той нарича триада „хазарт–бързи кредити–колектори“. Проданов настоява за пълна забрана на рекламата на хазарта. Той предлага и по-строго облагане.

За бързите кредити се обсъждат ограничения по часови пояс. Има идея за забрана на отпускане през нощта. Предлага се и по-висок капитал за компаниите. В разговора се посочва скок от 1 млн. лв. на 2 млн. евро. При колекторите се предлага лимит на контактите. Целта е да се спре натискът с постоянни обаждания и тормоз на работното място.

Към социалните мерки Проданов добавя предложения за семейства. Той говори за по-високи данъчни облекчения за деца. Има идея и за ново облекчение за детско развитие. То включва приспадане от данъчната основа. Посочен е лимит до 2000 евро годишно за всяко от първите три деца. Обхватът включва спорт, езици и частни уроци.

Отделно се предлага удвояване на ваучерите за храна. Според предложения модел таванът се вдига от 200 лв. на 200 евро. Данък от 7% ще се прилага само за сумата над досегашния размер. Така при запазване на стария размер няма да има допълнителен данък. Ако работодателят увеличи сумата до тавана, служителят би получил по-висок нетен размер.

Проданов обяснява и защо реформите не стават бързо. Според него първо е трябвало да се спасят средства по ПВУ. След това е трябвало да се приеме забавен бюджет. Той твърди, че системи, непипани десетилетия, искат анализ. Част от мерките според него може да се видят в бюджет 2027. Той дава примери в здравеопазването. Сред тях са обществени поръчки за частните болници със Здравната каса и централизирани търгове за скъпи лекарства. Споменава се и реформа в системата на ТЕЛК.

Политическият спор остава отворен. Едната страна говори за стабилност и „наследство“. Другата говори за отложени плащания и лихвена бомба. Ясно е едно. Сметките по дълга и старите ангажименти вече излизат на преден план. И ще определят бюджета през следващите години.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news