Война и мир в Украйна
Как Европа може да защити Украйна, да преосмисли досегашната си стратегия и да поеме отговорност за трайния мир
"Истинският мир е този, който прави живота на Земята достоен за живеене и позволява хората и нациите да растат, да се надяват и да изграждат по-добър живот за своите деца" - Джон Ф. Кенеди, 10 юни 1963 г.
Скоро ще се навършат пет години от началото на войната в Украйна, а мирът изглежда все така непостижим. Всеки кръг от преговорите започва с нова надежда, за да завърши с поредното разочарование и нова ескалация. На думи всички желаят мир, но влагат в разбирането му несъвместимо съдържание.
За да намерим пътя към траен мир, трябва да опитаме да разберем мотивите за поведението и страховете на различните участници, преки и непреки, в този конфликт. Осъзнаването на тези мотиви не означава оправдание за войната или отказ от принципите на международното право. Опростените формули за "непровокирана агресия" и "нацистки режим" сами по себе си няма да ни помогнат да намерим решение. "Победата" и унижението на едната или другата страна неизбежно ще са заредени с жажда за реванш. Достатъчно е да си спомним последиците от отношението към Германия след Първата световна война. Трайното уреждане предполага всяка страна да постигне поне някои от целите си, да приеме нереализираните и да вижда ползи от мира.
Войната вече не е далеч от България
У нас отношението към войната послужи за нов маркер за разделение - или си "брюкселска подлога", или "агент на Кремъл". Това противопоставяне не ни помага да защитим нито българските, нито европейските интереси. Само че, докато се караме, войната, която изглеждаше далечна и абстрактна, стигна бреговете на българското Черноморие. С тревога виждаме многото атаки срещу търговски кораби, заплахата за вноса и износа и тежкото замърсяване на нашето почти затворено море. Да не говорим за риска от пряко въвличане при нова ескалация. И тук няма никакво съществено значение кой е потопил конкретен кораб. И двете страни в конфликта имат своя принос за превръщането на Черно море в един от най-опасните райони за корабоплаване.
От надеждата за бърза победа до войната на изтощение
Отношението на повечето европейци към войната мина през няколко етапа.
Първо беше шокът от това, че в Европа отново се води пълномащабна война между две големи държави. За мнозина той беше примесен с ужас, че след неминуемото падане на Украйна, ще дойде ред на други държави. За повечето българи това звучи преувеличено, но бях свидетел на неподправен уплах сред не един и двама познати от страните в Централна и Източна Европа - държави, които имат стари сметки и лоши спомени от Русия и Съветския съюз.
Денят в няколко минути
Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си.
След като планът за мълниеносна операция претърпя неуспех, мнозина повярваха, че не само Украйна ще оцелее, но и ще нанесе, с помощта на Запада, на Русия тежко поражение. Такова, че да я накара да се затвори там, на Изток, а за някои с надеждата най-сетне да се разпадне. Тези очаквания бяха подхранени от поредицата успешни настъпления на украинската армия през есента на 2022 г. и от очакваното голямо контранастъпление през лятото на 2023 г. То обаче не успя.
Тезата, че с агресора не се преговаря, докато не се изтегли до границите от 1991 г., доминираше в европейския дебат доскоро. Според мен така пропуснахме няколко шанса за прекратяване на военните действия при добри условия за Украйна: най-известният пример е Истанбул през пролетта на 2022 г., когато делегациите на Москва и Киев бяха на ръба на споразумение. Нещо повече, всеки сериозен успех на въоръжените сили на Украйна беше възможност политическият процес да рестартира в благоприятна среда. И тези възможности бяха пропуснати.
На Запад обаче мнозина продължаваха да вярват, че остава още малко, преди Русия да се срине и да ѝ бъдат диктувани условията за прекратяване на войната. Според тази логика тезата "мир чрез сила" на практика прикриваше очакването Русия по същество да капитулира. Много "чудо-оръжия" и операции трябваше да послужат за тази цел - от танковете "Абрамс" и "Леопард", през изтребителите Ф-16 и ракетите "Таурус", до облаците от дронове, които трябваше да сринат руската икономика. Не послужи на мира и нахлуването в Курска област, което след първоначалния успех заседна, а накрая се превърна в тежко поражение за Украйна.
За всяко ново оръжие рано или късно се намира противодействие. А по време на бойни действия военните иновации се развиват с шеметна скорост. Никой вече не говори за турските дронове "Байрактар", които бяха хит преди пет години. Срещу масовите доставки и производството на дронове в Украйна, се появиха унищожителната и неуловима сила на "Орешник" и реактивните дронове Геран-4 и 5. Срещу "Старлинк" се появи руският "Рассвет", макар и с ограничен засега капацитет. Такава е неумолимата и жестока логика на войната.
Ескалацията на оръжия, териториален обхват и ожесточеност ни докарват до ръба на линия, която може да се окаже фатална за всички.
Логиката на ескалацията и рискът за Европа
Днес с основание се възмущаваме, че руските удари занулиха металургичната индустрия, блокираха морската търговия, системно рушат енергийната система на Украйна и заплашват през зимата да направят милионни градове като Киев, Харкив и Днипро необитаеми, причинявайки ужасни страдания на хората. Възниква обаче и въпросът: когато президентът Зеленски през лятото започна поредна ескалация с "40-дневна кампания за принуждаване на Русия към мир" с масирани удари дълбоко в другата страна, потапяйки кораби с нефт и зърно, нямаше ли кой от неговите съветници или западните съюзници да предупреди какво може да последва?
През цялото време Европейският съюз оказваше мащабна военна подкрепа на Украйна, чийто размер нарастваше. Подкрепата за правото ѝ да се защитава е необходима, но ние, европейците, имаме задължение едновременно с това да оценяваме риска от ескалация. Прекрачвахме една след друга "червени линии" на Кремъл, вярвайки, че това са просто празни приказки - от все по-ефективни въоръжения до технически персонал и инструктори за управление на високотехнологична техника. Последните удари на Украйна по Кримския мост са осъществени с холандски ракети и Кремъл отправи въпроса към Нидерландия: "Вие участници ли сте в конфликта?". Има странно противоречие - от една страна Русия е толкова зле, че "разглобява перални", за да използва чиповете им, ще ѝ трябват десетилетия за овладяване на Донбас, а от друга - се готви за нахлуване в Европа. Бих казал, че тези, които поддържат подобни тези, би трябвало да се страхуват не от конвенционална война срещу НАТО и ЕС, а от много по-лош сценарий.
Америка смени курса. Европа остана без план
Европейската линия през всички години на войната се движеше в едно и също русло: да помагаме на Украйна така, че тя да продължава да се бори. Това е израз на солидарност, но солидарността има нужда и от политическа перспектива за край на войната. Отвъд Атлантическия океан обаче настъпи промяна.
Идването на власт на президента Тръмп рязко смени ролите.
От главен патрон и съюзник на Украйна, САЩ станаха "посредник". Оказа се, че тази война, една от причините за която е решението някога Украйна да стане член на НАТО, не е на Америка. Била на Байдън, а вече е отговорност на европейците. След Анкоридж президентът на САЩ всъщност се опита да сключи двустранна сделка с Русия за голям бизнес с Русия, за сметка на Украйна и Европа. Затова и се провали.
Европа показа, че има достатъчно решимост да продължи да подкрепя Украйна финансово, политически и във военно отношение. И заедно с Киев да се противопоставя на подход за мир, който смята за несправедлив. Но за да защитим принципите си, трябва да предложим и собствен път към траен мир. И така до днес, когато са в ход нови преговори.
Очевидно е, че без конструктивното ни участие като европейци няма как да се постигне траен мир.
Най-малкото защото Европа разполага с достатъчно ресурси да продължи да подкрепя Киев и да се противопоставя на американско-руски договорки, които пренебрегват интересите на Украйна и Европа. Освен това, за каква европейска система за сигурност можем да говорим, ако ЕС не участва в нейното формиране?
След месеци спорове дали изобщо да разговаря с Русия и редица едностранни инициативи, които предизвикаха вътрешен отпор, Европейският съюз най-сетне поиска да участва в преговорите. Заради вътрешни противоречия не можа да посочи "главен преговарящ", но поне формира делегация от 5 водещи страни, плюс Европейската комисия и Европейския съвет. Този екип обаче явно няма мандат да поема ангажименти и да говори от името на всички и е по-скоро наблюдател на процесите.
Какво трябва да преосмислим в европейската стратегия
За да можем като европейци да играем конструктивна роля и да отстояваме своите интереси, ще трябва да преосмислим редица постулати, които досега приемахме за непоклатими.
Първо, от гледна точка на международното право войната на Русия срещу Украйна е агресия. Това е отправната точка на всеки европейски разговор за мир. Впрочем, ако прилагаме принципите на международното право последователно, това важи и за войната на САЩ в Иран. Но правната оценка не отменя необходимостта да разберем мотивите за конфликта в Украйна. Не можем да сведем причините единствено до природна агресивност или имперска амбиция на Русия или президента Путин. Както всяка страна, Русия има своите разбирания за национална сигурност и своите страхове, истински или въображаеми, но реални като мотив за действие. Не е нужно да ги споделяме, за да ги отчитаме в дипломацията. Независимо дали ни харесва или не, през вековете и до днес всяка велика сила има своя представа за националните си интереси и ги поставя на първо място.
За съжаление, след края на Студената война Западът, последователно подценяваше молбите, апелите и предупрежденията на Русия, свързани с нейната сигурност. Защото я смяташе за прекалено слаба. Олицетворение на това мислене е изказването на известния сенатор републиканец Джон Маккейн, който през 2014 г. нарича Русия "бензиностанция, маскирана като държава". Президентът Обама пък я определи като "регионална сила", която заплашва съседите си не от сила, а от слабост. Има обаче един факт, пред който не можем да си затваряме очите: "регионална сила" с 6000 ядрени бойни заряда.
След голямото разширяване на НАТО на Изток капката, която преля чашата на търпението на Москва, беше решението от 2008 г., че и Украйна ще стане член на Алианса. Някой ден. В очите на руснаците този ден дойде след насилствената смяна на властта в Киев през 2014 г. и реалната перспектива главната историческа база на Черноморския флот в Севастопол да бъде безвъзвратно загубена, а на 300 км от Москва да се разположат американски ракети и войски. Последваха анексията на Крим и вътрешният конфликт в Украйна, поощрен и подпомогнат от Русия.
Второ, в навечерието на войната Украйна бе по-демократична от Русия като вътрешен политически живот. Така че лозунгът за "денацификация" не отговаря на истината. Да не забравяме, че президентът Зеленски спечели 70% доверие с един лозунг: "Аз ще ви донеса мир". Той претърпя тежък провал в изпълнението на това обещание, защото отстъпи пред натиска на крайните русофобски сили в страната. Не може обаче да се отрича, че политиката за промяна на историческата памет, потискането на руския език и натискът срещу Руската православна църква бяха факт далеч преди войната. Факт е също непропорционално голямото, спрямо изборните резултати, влияние в силовите структури на крайните националистически формирования като "Азов". Дори няма да се спирам върху това в каква степен войната задълбочи и ожесточи всички тези проблеми и ги напомпа с още тротил.
Трето, Минските споразумения бяха опит, най-вече на Европа, конфликтът в Украйна да бъде решен с политически средства. За съжаление, ние, европейците, не проявихме достатъчно воля да отстоим собствения план за автономия на Донбас, който беше създаден по модела на населения с германци Южен Тирол в Италия. През 2022 и 2023 г. бившият президент Франсоа Оланд споделя, че чрез споразуменията Германия и Франция са искали да спечелят време, за да може Украйна да се реорганизира и да укрепи ресурсите си.
Всичко това помага да проумеем неразбираемото на пръв поглед упорство, с което днес Русия отказва да приеме спиране на огъня и примирие като предпоставка за мирни преговори. Отговорът е в дълбоко натрупаното недоверие към Европа и убеждението на Москва, че ще загуби основния си коз - военните успехи, макар и ограничени, срива на икономиката и военното изтощение на Украйна. След което, смята, че ще бъде излъгана за пореден път.
Реалностите отвъд политическите клишета
За да разкъсаме омагьосания кръг, трябва като европейци да погледнем по нов начин на конфликта и на ролята на ЕС.
Първото условие е да свалим розовите очила и да захвърлим клишетата. Критичното мислене, основано на факти, е единствено правилната основа за дългосрочна европейска стратегия.
Във всяка война, наред с моралния дух на армията и населението, има базисни демографски, финансови, икономически и военни дадености, които задават посоката на развитието на събитията. Колкото и "информационната мъгла" на войната да затруднява оценката, населението на Русия е 143 млн., а в Украйна в момента живеят не повече от 28-29 млн., докато между 5 и 7 млн. са бежанци в чужбина. Според МВФ през 2026 г. размерът на икономиката на Русия е около 12,5 пъти по-голям от този на Украйна. Бюджетният дефицит за 2026 г. на Русия е 3,2%, а на Украйна - 18,2%. Ако се вярва на оценката на авторитетния институт SIPRI, през 2025 г. делът на военните разходите на Русия е около 7,5 % от БВП, а на Украйна достига 40 % от БВП. А като бюджетни разходи - съответно около 20% и 63%.
Тази диспропорция дълго време беше частично компенсирана от външна помощ в размер на стотици милиарди долари. САЩ обаче вече не я оказват, всичко се плаща. Основното бреме остава за Европа - дотук 237 млрд. евро финансова, военна и хуманитарна подкрепа. Само за 2026-2027 г. ангажиментът за подкрепящ заем за Украйна, поет от ЕС (по замисъл трябва да се изплати от репарации, платени от Русия след войната) е 90 млрд. евро. На едно от последните заседания на Европейския съвет президентът Зеленски поиска от ЕС допълнителни 70 млрд. евро за следващата година и прозрачно намекна, че ако страната му се срине, Европа ще бъде залята от милиони бежанци. Въпреки голямото желание, възможностите на ЕС, натоварен вече с огромния заем за възстановяването на икономиките след Ковид, и огромните публични дългове на държавите-членки, са на предела.
Войната на изтощение и границите на санкциите
Във "война на изтощение" основният фактор за крайния резултат се определя от това, кой пръв ще се пречупи. Нараства рискът, с изтощаването на всички икономически и човешки сили на Украйна, да настъпи моментът на внезапен срив. Да си припомним, че само месеци преди капитулацията на Германия през 1918 г. се проведе едно от най-мащабните настъпления на германската армия към Париж. Първоначалните успехи обаче забуксуваха и тилът не издържа и се взриви.
Такъв ефект се очакваше от безпрецедентните в историята по мащаб и обхват санкции срещу Русия. Двадесет и един пакета не са шега работа.
Истината, обаче, е, че санкциите не постигнаха резултата, за който бяха разчетени.
Ако половината страни в света не ги спазват или търсят начин да ги заобиколят, няма как да сработят. Болезнени ли са западните санкции за икономиката на Русия? Без съмнение. Те създават много сериозни пречки и финансови щети, оскъпяват износа, затрудняват вноса, задълбочават технологичното изоставане. Но не са смъртоносни и не доведоха до социален взрив срещу управляващия режим.
Обратната страна на санкциите е, че лишаването на Европа от достъпни и приемливи по цена енергийни и други суровини подкопа нашата индустрия. Наред с това сме свидетели на все по-тясното икономическо и политическо обвързване на Русия с Китай. Виждаме готовност на Кремъл да работи с Белия дом, но безкрайно по-враждебен език към Европа. Затова трябва да оценяваме санкциите едновременно през тяхното въздействие върху Русия и през отражението им върху собствената ни икономика.
КОНТУРИТЕ НА МИРА
"Най-голямата молитва на човека не е за победа, а за мир" - Даг Хамаршелд, реч при встъпването му в длъжността генерален секретар на ООН, 10 април 1953 г. (Загива на 18 септември 1961 г. при самолетна катастрофа по време на миротворческа мисия в Конго при неизяснени обстоятелства)
Компромисът като условие за траен мир
Преговорите за спиране на войната няма да са лесни. Твърде сложни и остри завои трябва да бъдат взети от всички страни. За траен мир всяка ще трябва да отстъпи от нещо важно, но и да получи нещо съществено. Всеки трябва да има какво да "продаде" на общественото мнение у дома, което години наред е облъчвано от една доминираща линия. Това не означава да приравняваме отговорността за започването на войната, а да търсим реалистичен начин тя да приключи.
Какво ще трябва да приеме Русия
Русия ще трябва да приеме, че много от целите, които е заявила или подхранва като очаквания, няма да се случат. Украйна няма да бъде сателит на Москва, отношенията им ще са сложни дълго време. Трябва да е ясно, че и ултиматумите в духа на този от декември 2021 г., когато Русия поиска цялата военна инфраструктура на НАТО да се изтегли до границите от 90-те години от миналия век, не са приемливи. Военните ѝ успехи не са зашеметяващи, а икономиката ѝ страда сериозно от изолацията. При бързо развитие на преговорите Русия ще трябва да преглътне, че части от областите, които са обявени в Конституцията за части на Федерацията, няма да са под неин контрол (например градовете Запорожие и Херсон). Но наред с това, ако постигне неутрален статут на Украйна, присъедини целия Донбас, поетапно сваляне на санкциите и изграждане на европейска система за сигурност, в която е интегрирана, това ще може да се разглежда от мнозинството на обществото като реален успех. Заедно с нормализацията на пътуванията и икономическите отношения.
Най-трудните решения за Украйна
За Украйна, най-трудни са двата въпроса, които и досега са препъникамъните в преговорите - отказът от територии, част от които са истински крепости и превземането им ще е костелив орех за руската армия; отказът от членството в НАТО.
Това обаче ще даде шанс да се опази най-ценният ресурс на една държава - хората и да се концентрира върху своето възстановяване и лекуване на травмите от войната. Една от причините за продължаването на войната е и премълчаваният в дебатите в Украйна страх от бъдещето. Какво ще се случи в една икономически разрушена и психически осакатена страна, когато 2 млн. души, преживяли ужасите на фронтовата касапница се завърнат и се окажат ненужни? Накъде ще избият потиснатите от военните изпитания вътрешни конфликти? Това са обосновани притеснения, но трябва да се отчита, че при сценарий за рухване на всички системи по време на бойните действия, може да настъпи тотален хаос.
Украйна доказа своето право на самостоятелност. Пролятата кръв и устойчивостта на армията и населението ѝ в продължение на почти пет години са много по-силният фактор за утвърждаване на нейната държавност и национална идентичност от крайната националистическа пропаганда. Ние, европейците, трябва да уважаваме този избор и да дадем на страната перспектива отвъд войната. За да се възроди обаче, Украйна ще трябва да преосмисли много от политиките, които и днес тежко разделят и противопоставят обществото.
РОЛЯТА НА ЕВРОПА
"Мирът не е всичко, но без мир всичко е нищо." - Вили Бранд, 1981 г.
От пречка пред лошия мир към архитект на новата европейска система за сигурност
След като доказахме, че можем да бъдем пречка за споразумение, което смятаме за лошо, време е Европейският съюз да покаже, че може да има собствена позитивна политика и план.
Първата стъпка е да приемем, че за да има траен мир в Европа, трябва да се обсъждат не само гаранциите за Украйна срещу ново нападение, но и гаранции за Русия, че югозападната ѝ съседка няма да бъде използвана като реваншистко острие срещу Москва. Това не означава отстъпление от правото на Украйна на сигурност, а търсене на договорености, които могат да издържат във времето. Едно от условията е да се потвърди, че Украйна няма да бъде член на НАТО. Свидетели сме на парадокс: през 2008 г. Германия и Франция се противопоставят на натиска на Америка да се вземе решение за присъединяването на Украйна към НАТО; днес висши представители на администрацията във Вашингтон заявяват официално, че това няма да се случи, а ние, европейците, продължаваме да упорстваме.
Украйна не бива да бъде предадена и трябва да получи ясна европейска перспектива
Много от политиките на Украйна от 2014 г. бяха водени от стремежа за членство в НАТО и ЕС. Но ако първото е пряка пречка за мира, то второто е в нашите ръце. Има много притеснения в самия Съюз от това, като се започне от зърнопроизводителите и се стигне до преразпределението на бюджета на ЕС. Тук е моментът да си припомним знаменитата фраза от "Малкия принц" на Екзюпери:
"Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил".
След всички дадени надежди Европейският съюз няма право да излъже Украйна и трябва да ѝ даде реална перспектива за членство при изпълнение на условията. Другата страна на този процес е мащабен план за възстановяване на Украйна и помощ за нормализация и нова демократизация на страната. Много по-добре е да се дадат стотици милиарди за градеж, отколкото за разрушителна война. Той ще е спасителен за Украйна, но също така може да стане част от икономическото развитие на ЕС чрез участие на европейски фирми в реконструкцията. Напълно реалистично е част от общото споразумение за мир да предвижда замразените руски активи в света от 290 млрд. евро да бъдат насочени за тази цел.
Мирът като възможност за възраждане на Европа
Ползите за Европа са, че ще можем да се концентрираме върху собствената си икономика, да завършим интеграцията си от общ пазар в истински единен пазар, да се съсредоточим върху конкурентоспособността и икономическите си проблеми. Деескалацията на военното напрежение и нова европейска система за сигурност не само ще намалят рязко рисковете от общоевропейски конфликт, но и ще освободят ресурс за инвестиции в индустриално и технологично развитие.
Колкото и невъзможно да изглежда сега, поетапното възстановяване на икономическите отношения с Русия може да даде допълнителен тласък на икономиката ни. Това може да стане само в рамките на договорен мир и ясни европейски условия, а не за сметка на суверенитета на Украйна. Всъщност критиците на Европа и днес натякват, че сумите, платени за руски суровини през годините на войната, надхвърлят размера на помощта ѝ за Украйна. Няма причина, след като САЩ могат да правят бизнес с Русия, за Европа това да е забранено завинаги. След като е видимо, че Съединените щати все по-малко разглеждат ЕС като съюзник, а повече като съперник (митническите войни, Гренландия и намерението за изтегляне на войски от Европа), е време да проявим повече европейска самостоятелност.
За печалбите на САЩ от спиране на войната няма нужда да се грижим. Те вече са постигнали твърде много: заместиха Русия като основен доставчик на енергоресурси и почти изцяло занулиха икономическото сътрудничество на Европа с Москва. Подписаха ресурсна сделка с Украйна за монополно положение в добива на суровини, в това число редки метали. Дадоха невероятен тласък на собствената военна индустрия и технологии. Освен това, с толкова горещи картофа в ръцете - от войната в Иран, до съперничеството с Китай, един по-малко е добре дошло.
Европейска самостоятелност означава и отговорност за мира
Всяко действие започва от мисълта. Дали описаните тук възможности са достатъчни или единствени за спиране на войната в Украйна и траен мир на континента, може да се спори. Но като европейци сме длъжни да потърсим нов, много по-реалистичен и смел поглед, който да ни изведе от задънената улица на конфликта. Нашата критика към досегашната европейска политика има смисъл само ако води към по-силна обща европейска позиция.
Алтернативата обаче е ужасяваща - война до тоталния срив на една от воюващите страни, до която се стига чрез реки от кръв, унищожаване на икономиката и докарване до ръба на общоевропейска война. В този сценарий Европа във всички случаи ще е губеща.
Дано тези, които ще вземат съдбоносни решения от всички страни помнят думите на командващия силите на Западните съюзници в Европа по време на Втората световна война и президент на САЩ (1953-1961 г.) Дуайт Айзенхауер:
"Мразя войната така, както само един войник, който я е преживял, може да я мрази. Само както може да я мрази човек, видял нейната жестокост, безсмислие и глупост."
* Авторът Сергей Станишев е министър-председател на България (2005-2009), дългогодишен председател на Българската социалистическа партия (2001-2014) и президент на Партията на европейските социалисти (2011-2022) - най-високият партиен пост в Европа, заеман от българин.
Източни: Dir.bg
Още новини в категория Гласове
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
(ВИДЕО) Ген. Деян Дешков с поздрав към Сухопътните войски: Чест, достойнство и дълг към България!
Абровски разкри къде се губи българската храна по пътя към магазините: Високите надценки оскъпяват продуктите
РАЗСЛЕДВАНЕ
Стана ясно кой е 25-годишният шофьор, пострадал при тежката катастрофа край Делфинариума във Варна (ВИДЕО+СНИМКИ)
РАЗСЛЕДВАНЕ
Стана ясно кой е граничарят зад волана при смъртта на Милена в Драгоман (СНИМКИ)
БЪЛГАРИЯ
ВОЙНА В efbet: Братята Цветомир и Боян Найденови се оказаха един срещу друг в тежък конфликт
РАЗСЛЕДВАНЕ
Арестуваха двама полицаи в София за корупция, откриха наркотици в домовете им
БЪЛГАРИЯ
Тежка катастрофа във Варна: Кола се разцепи на две, отломки паднаха в подлез
БЪЛГАРИЯ
Над 500 политици и държавници лъснаха в СИГМА 2.0: Платформата показва връзките им с фирми, печелили обществени поръчки!
БЪЛГАРИЯ
Радев след срещата Тръмп–Путин–Си: „Европа я няма“ в решенията за сигурността
БЪЛГАРИЯ
Йотова охлади призивите за нов КСНС за морската сигурност: Засега няма да свиква съвета
РАЗСЛЕДВАНЕ
Жестоко убийство в магазин в „Младост 4“
БЪЛГАРИЯ
Нов обрат по случая „Илиян Филипов“: Апелативният съд остави в ареста втория обвиняем за убийството

