Всеки четвърти пенсионер в България е застрашен от бедност: тревожни данни на Евростат

Близо 19% от българите над 65 години изпитват тежки материални и социални лишения при едва 4,9% средно за ЕС. Докато вторият пенсионен стълб се подготвя за нов инвестиционен модел, финансовата сигурност на днешните пенсионери остава сериозно предизвикателство.

България продължава да изостава от средните европейски равнища по отношение на финансовата сигурност на възрастните хора. През 2025 г. близо един на всеки четирима българи на възраст над 65 години е бил изложен на риск от бедност, а почти всеки пети е изпитвал тежки материални и социални лишения. Това показват данни на Евростат, анализирани от икономистите на Института за пазарна икономика (ИПИ) и цитирани от ФОКУС.

На този фон от 1 септември до 30 ноември 2026 г. осигурените във втория пенсионен стълб могат да избират между динамичен, балансиран и консервативен подфонд за управление на пенсионните си спестявания. Мултифондовият модел трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г., като предостави повече възможности за инвестиране според индивидуалния профил на риск и очаквана доходност.

Промяната обаче е насочена към бъдещите пенсионни доходи. За хората, които вече са в пенсионна възраст, най-важният въпрос остава дали месечните им средства стигат за храна, отопление, лекарства и непредвидени разходи.

Бедността намалява, но България остава далеч от средното за ЕС

През 2025 г. 24,6% от българите на възраст 65 и повече години са били изложени на риск от бедност след социалните трансфери. За Европейския съюз средната стойност е 16,3%.

Разликата достига 8,3 процентни пункта – показател, че въпреки увеличението на пенсиите през последните години финансовото положение на значителна част от възрастните хора в България остава несигурно.

Има и положителна тенденция. През 2015 г. рискът от бедност сред българите над 65 години е бил 31,7%. За десетилетие показателят намалява със 7,1 процентни пункта.

В същото време средната стойност за ЕС се увеличава от 13,7% през 2015 г. до 16,3% през 2025 г. Така разликата между България и останалите държави членки се свива, но това се дължи както на подобрението у нас, така и на влошаването на средноевропейския показател.

Важно е да се има предвид, че рискът от бедност е относителен показател. Евростат включва в тази група хората, чийто разполагаем доход е под 60% от националния медианен доход след социалните трансфери. Това не показва пряко какви стоки и услуги могат да си позволят пенсионерите, но позволява да се оцени положението им спрямо останалата част от населението в съответната държава.

Тежките материални лишения са много по-разпространени у нас

Още по-тревожна картина разкрива показателят за тежките материални и социални лишения.

През 2025 г. 18,7% от българите над 65 години са изпитвали такива лишения при средно 4,9% за Европейския съюз. Това означава, че делът у нас е почти четири пъти по-висок от средноевропейския.

Нещо повече – възрастните хора в България са по-силно засегнати от материални лишения както спрямо населението в активна възраст, така и спрямо децата.

При хората между 18 и 64 години делът е 13%, а при децата под 18 години – 16,2%. Според данните на Евростат България се отличава с особено голяма разлика между положението на хората над 65 години и останалите възрастови групи.

За тежко материално и социално лишено се счита лице, което не може да си позволи поне 7 от общо 13 стоки, услуги или социални дейности, смятани за необходими за нормален живот.

Сред тях са поддържането на достатъчно топъл дом, покриването на неочаквани разходи, подмяната на износени дрехи и обувки и възможността за редовни занимания или развлекателни дейности.

Тези показатели разкриват проблем, който не се изчерпва с размера на пенсията. За част от възрастните хора финансовите ограничения означават невъзможност да покриват дори основни потребности.

Колко помагат социалните трансфери?

Социалните трансфери извън пенсиите също имат роля за ограничаването на бедността, показват данните.

През 2025 г. рискът от бедност сред възрастните хора в България е бил 30% при отчитане на пенсиите в дохода, но без останалите социални трансфери. След включването им показателят спада до 24,6%, или с 5,4 процентни пункта.

За ЕС намалението е от 19,4% на 16,3% – с 3,1 процентни пункта.

Данните показват, че допълнителната социална подкрепа има значение, но не успява да преодолее разликата между България и останалите държави от ЕС. Дори след отчитането на трансферите рискът от бедност у нас остава значително по-висок.

Пенсиите заместват по-малка част от доходите преди пенсиониране

Друг показател за адекватността на пенсионните доходи е агрегатният коефициент на заместване. През 2025 г. той достига 46% в България при 60% средно за ЕС.

Показателят сравнява медианния брутен пенсионен доход на хората на възраст между 65 и 74 години с медианните трудови доходи на хората между 50 и 59 години.

Той не показва точно каква част от дохода губи всеки отделен човек при пенсиониране, но дава представа за съотношението между пенсионните доходи и доходите в предпенсионна възраст.

По-ниската стойност за България подсказва, че пенсионните доходи у нас заместват по-малка част от предишните трудови доходи в сравнение със средното за ЕС.

Застаряването поставя пенсионната система под натиск

В доклада си за България от юни 2026 г. Европейската комисия обръща внимание и на финансовата устойчивост на пенсионната система.

Дефицитът в разходопокривния стълб се финансира чрез трансфери от държавния бюджет. Според Европейската комисия този структурен дефицит ограничава възможностите за финансиране на други публични разходи.

Допълнително предизвикателство е застаряването на населението, което увеличава натиска върху пенсионната система, здравеопазването и дългосрочните грижи.

Пред държавата стои трудната задача едновременно да гарантира адекватни доходи за пенсионерите и да запази финансовата устойчивост на системата в дългосрочен план.

Ще реши ли мултифондовият модел проблема?

Предстоящото въвеждане на мултифондовия модел във втория пенсионен стълб ще даде на осигурените повече възможности да избират как да се управляват спестяванията им според различни профили на риск и очаквана доходност.

Това може да промени начина, по който се инвестират средствата за допълнителна пенсия, но не представлява непосредствено решение за бедността сред хората, които вече са се пенсионирали.

Данните на Евростат очертават ясно предизвикателство: въпреки намаляването на риска от бедност през последното десетилетие, България продължава да изостава значително от ЕС по този показател, а материалните лишения сред възрастните хора остават особено разпространени.

В крайна сметка въпросът не е само каква доходност ще постигнат пенсионните фондове през следващите години, а дали пенсионната система ще осигурява на хората достатъчно средства за достоен живот – както днес, така и в бъдеще.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news