Яворов срещу „почтените“: защо в Стралджа искат уволнението му заради арменските бежанци

От кръчмата край гарата до паметника в Борисовата градина. Историята как „Арменци“ се ражда от среща с оцелелите от кланетата, и как общността по-късно връща жеста с масово дарение и публична почит.

Паметник, платен от арменците, и шествие в София

На 18 август 1935 г. в Борисовата градина е открит паметникът на П. К. Яворов. Инициативата идва от Българо-арменския комитет за културно сближение. Финансирането е с масови дарения от арменците в България. Най-голямата сума дава тютюнотърговецът Таквор Такворян от Пловдив. Скулпторът е Г. П. Агронян, завършил художествените академии в София и Санкт Петербург.

Преди освещаването арменската общност организира шествие из София. То тръгва в 8:00 от читалище „Кристапор“ на ул. „Мария Луиза“ 45. Спира на Централните гробища, където се поднасят венци на гробовете на Яворов и Кристапор Микаелян.

От 10:00 във Военния клуб има възпоменателно утро. Реч държи проф. Г. Кацаров. След него говорят проф. Борис Йоцов и генерал Гарекин Нъждех. Той озаглавява словото си „Пею Яворов – Ecce homo“. Стихотворението „Арменци“ рецитира Владимир Трендафилов. На пианото акомпанира З. Саян, възпитаничка на Парижката консерватория.

Паметникът в Борисовата градина е открит и осветен от Софийския митрополит Стефан. По повод събитието издателят Т. Чипев отпечатва пълно издание на стиховете на Яворов. Продава го на намалена цена.

В изданието „Яворов лист“ се казва ясно. Това е жест на признателност към второто отечество, България.

Как „лирата прозвуча“: бежанците край гарите и една кръчма в Стралджа

Стихотворението „Арменци“ не е моментно настроение. То е резултат от конкретна среща с хора, които носят травма. Това личи от спомените на Георги Кьосев, публикувани през 1936 г. Той разказва за 1897 г., когато е учител в Стралджа. Тогава се строи линията Ямбол–Бургас. В града има малка телеграфо-пощенска станция на гарата.

Кьосев описва средата без романтика. Гарата е и място за „развлечение“. Има и кръчма, която почти винаги е пълна. Яворов, тогава млад държавен служител, търси книги. Интересува се от „Сборник за народни умотворения“. Показва и публикации в сп. „Мисъл“, където излизат негови стихове.

По същото време оцелели арменци пристигат в България след кланетата в Османската империя. Мнозина се събират около гарите към Бургас. Там лесно намират работа като хамали. В Стралджа си правят землянки, покрити с тръстика. Вечер са в кръчмата.

Кьосев обръща внимание на един детайл. Мъжете пият, въпреки че изкарват малко. После чува обяснението. Страданието не им дава покой. И в съня, и наяве ги преследват кошмари. Някои разказват, че са видели убийства на жени и деца.

„Ще поискаме уволнението му“: защо местните първенци се обръщат срещу Яворов

Историческият фон е тежък. След Берлинския договор от 1878 г. член 61 предвижда реформи и сигурност за арменските провинции. Реалното изпълнение липсва. Властта в империята не провежда обещаните мерки. Напрежението расте. През 1894 г. започват гонения. Следват кланета през 1895–1897 г. Жертвите се оценяват на над 300 000. Около 6000 души намират убежище в България. По-късно идва и трагедията от 1915 г.

В Стралджа Яворов започва съзнателно да търси арменците. Сяда при тях на гарата и в кръчмата. Често ги черпи. Това скандализира част от местните търговци. За тях държавният служител трябва да пази дистанция. Те виждат в поведението му „излагане“ пред чужденците.

По думите на Кьосев, търговците го викат като близък на „началника“ и му казват директно. Да предаде предупреждение. Ако Яворов не спре да пие с „тия пияници чужденци“, ще поискат уволнението му. Натискът е личен, но и показателен. В малък град социалната санкция работи бързо.

Кьосев избира момент, когато Яворов е в по-добро настроение, и му казва. Отговорът е категоричен. Никой няма право да се меси в живота му. И темата трябва да се затвори.

Яворов е преместен в Поморие малко преди Коледа на 1899 г. Именно тогава пише „Арменци“. Няколко месеца по-късно Кьосев получава броя на „Мисъл“ със стихотворението. И бележка от поета. След като го прочете, ще разбере защо е търсил хамалите арменци.

Спомените на сестра му Екатерина допълват картината. Яворов изпраща пари, за да учи. В семейството има съпротива срещу образованието на момиче. В писмо той признава, че губи човешкия си образ. Дивее. Умира от мъка и скука. В този период той търси човешка близост и смисъл. Открива ги сред бежанците.

От стих към обща памет: „певецът на арменските страдания“

Яворов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. Участва в борбите за Македония и два пъти се бие с чета. Публикува в „Мисъл“ още през 1897 г. Животът му завършва трагично през 1914 г., след смъртта на Лора Каравелова и последвалия обществен скандал.

Арменската общност обаче запомня друго. „Арменци“ става глас на чуждата болка. По-късно стихотворението е преведено на арменски. Преводът излиза в цариградското списание „Ширак“. Текстът става и песен по музика на Павел Стефанов. Изпълнена е за пръв път от хор „Гусла“ през 1941 г. От 1967 г. в Ереван има училище „Пейо Яворов“.

Паралелно съществува и военната страница на българо-арменските отношения. През Балканската война е формирана Арменска рота в Македоно-Одринското опълчение. Командир е подпоручик Гарекин Нъждех. Участват стотици доброволци. Документ от 1913 г. описва походи и боеве в Тракия.

Всичко това обяснява защо през 1935 г. арменците в България събират средства и издигат паметник на Яворов. За тях той не е просто голям поет. Той е човекът, който не се е отдръпнал. Дори когато местните „първенци“ са били готови да го накажат за тази близост.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news