Йотова: „Войната слезе в Черно море“ – България, Румъния и Турция искат извънредна точка в ЕС

След дронови атаки срещу кораби София координира общ текст с Букурещ и Анкара, а НАТО обсъжда допълнителна защита, наблюдение и помощ в разследването.

Войната вече не е само по суша. По думите на президента Илияна Йотова, последните атаки с дронове срещу кораби показват, че конфликтът „слезе в Черно море“. В интервю за БНТ тя очерта два паралелни отговора. Първият е спешен и оперативен, свързан със спасяването. Вторият е политически и дипломатически, насочен към ЕС и НАТО.

Йотова благодари на спасителните екипи, които през нощта са работили по инцидента. По думите ѝ, от единия атакуван кораб моряците са спасени. От втория кораб са извадени само петима души.

Спасителна операция и координация на службите

Йотова заяви, че при подобни инциденти първата задача е спасяването на човешки живот. Затова се свиква Съветът по сигурността. Той е органът, който разпределя задачите между институциите.

По думите ѝ, в действията се включват „Морска администрация“, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта. Участват и други ведомства. Целта е координация в реално време. Рисковете в морето се развиват бързо и изискват ясни отговорности.

Общ текст с Румъния и Турция и натиск за извънредна точка в ЕС

Йотова съобщи, че България е съгласувала проект на общ текст с Румъния и Турция. Разговорите продължават, като за утре е планиран допълнителен контакт с румънския президент.

Според Йотова целта на документа е да опише конкретните рискове за Черноморския басейн при ескалация на войната. София, Букурещ и Анкара искат темата „Черно море“ да бъде разгледана като отделна извънредна точка на предстоящата среща на върха в Брюксел.

Тя подчерта, че това не е спор за формулировки. Става дума за безопасност и за морски коридори. Йотова предупреди, че прекъсванията в корабоплаването могат да доведат до проблеми с доставките на нефт за българската рафинерия. Тя изтъкна и риска за продоволствените коридори към Азия и Африка.

НАТО: помощ за разследване и допълнително наблюдение

Йотова каза още, че темата е обсъдена на заседание на Североатлантическия съвет в Брюксел. Срещата е била с участие на постоянните представители на държавите членки. Присъствал е и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.

По думите ѝ, обсъжданата подкрепа за България е в две направления. Първото е помощ в разследването на инцидентите. Йотова посочи, че има неустановени доказателства от предишни случаи, включително потънал кораб. Тя добави, че партньорите разполагат с технически възможности. Като пример посочи и капацитет на европейската морска агенция EMSA, включително подводни дронове за обследване на големи дълбочини.

Второто направление е допълнителна защита и наблюдение, които НАТО може да предостави. Политическото решение е взето, каза Йотова. Следва конкретиката да се уточни на експертно ниво, основно през Министерството на отбраната.

Йотова обобщи, че пакетът от мерки цели ограничаване на използването на дронове в Черно море срещу търговски кораби и цивилна инфраструктура. Според нея крайната цел е прекратяване на бойните действия в морето.

Контекстът у дома остава чувствителен. България се опитва едновременно да овладее непосредствените рискове и да изведе темата на най-високо европейско и съюзническо ниво. В момент, когато корабните маршрути се превръщат в фронтова линия, цената на забавянето може да бъде и човешка, и икономическа.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news