Забавяне и хаос: България рискува да плаща сама за HEMS системата

Забавянето в изграждането на базите за въздушните линейки поставя под риск 80 млн. евро от Плана за възстановяване

Сериозна опасност надвисва над проекта за въздушните линейки в България. Страната може да изгуби около 80 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост заради сериозно забавяне в изграждането на необходимите бази.

Според председателя на Асоциацията на българската авиационна индустрия Тодор Иванджиков средствата на практика вече са загубени, освен ако Европейската комисия не направи изключение.

Закъснение, което може да струва милиони

По думите на Иванджиков срокът за изграждане на шест бази до юни е неизпълним. Той подчерта, че дори до миналата седмица необходимите документи не са били внесени в общините.

Според него България е имала достатъчно време – цели две години – за да подготви проекта. Въпреки това реален напредък липсва.

В момента Министерството на здравеопазването води разговори с Европейската комисия. Очакванията са да се поиска удължаване на сроковете, но процесът няма да бъде лесен.

Само две временни бази в страната

Към момента България разполага едва с две временни бази. Те не са изградени по ПВУ.

Едната се намира в София и използва инфраструктурата на „Гранична полиция“. Другата е в Сливен.

Първоначално избраните локации за останалите бази са се оказали неподходящи. Това допълнително е забавило проекта.

Какво липсва, за да заработи системата

Иванджиков подчерта, че базите не изискват луксозни съоръжения. Необходими са функционални хангари, складове и добре организирани екипи.

Според него приоритет трябва да бъдат дневните полети. Нощните операции засега не се препоръчват, тъй като системата все още не е достатъчно подготвена.

Той предложи и използване на външен консултант, който да оптимизира процедурите и да намали влиянието на различни интереси.

Недостиг на екипажи и неизползвани хеликоптери

В момента страната разполага с пет хеликоптера. Реално обаче се използват само два или три от тях.

Основният проблем е липсата на достатъчно обучени екипажи. Част от опитните пилоти са близо до пенсия, а младите все още трупат необходимия опит.

Един от хеликоптерите дори стои на съхранение. Това води до риск от амортизация, без реално да се използва техниката.

Системата не работи в синхрон

Експертът подчерта, че липсва координация между институциите. Необходим е по-добър синхрон между Министерството на здравеопазването, МВР и спасителните служби.

Според него именно тази липса на координация забавя реакциите и пречи на ефективното използване на въздушните линейки.

Ако системата заработи пълноценно, хеликоптерите ще могат да се използват и при тежки катастрофи по магистралите.

Към момента обаче проектът остава в риск. А ако средствата от ПВУ бъдат загубени, България ще трябва да финансира системата със собствени средства.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news