Защо българите се отказват да гласуват? Психолог посочи тревожен феномен

Ниската активност в изборния ден и смяната към зимно време извадиха на преден план един проблем: апатията не е неутрална. Тя прехвърля решението на други — и после всички плащаме цената.

Ниската избирателна активност в изборния ден, съвпаднал с преминаването към зимното часово време, отвори стар, но неудобен въпрос. Как хората взимат важни решения, когато са уморени, напрегнати и апатични. И какво означава, когато част от обществото просто се отказва да участва.

В изборното студио на NOVA психологът Полина Василева формулира теза, която звучи като предупреждение. „Изборът да не направиш избор също е избор, защото последствията от това да не направим избор отново ще понесем всички ние“, каза тя.

„Заучена безпомощност“: когато човек се отказва да влияе

Според Василева слабият интерес към изборния процес е свързан с масово състояние, познато в психологията като „заучена безпомощност“.

Това се появява, когато човек многократно се опитва да промени нещо. След поредица от разочарования стига до извод, че няма смисъл. Започва да вярва, че нищо не зависи от него. Така отказът от участие изглежда логичен. Но ефектът не изчезва.

Психологът подчерта, че последствията остават реални. Просто идват от чужд избор. Тоест, някой друг решава вместо теб.

Отлагането не е слабост, а защита от лоши решения

Василева направи важно уточнение. Изчакването при високи нива на напрежение не е задължително грешка.

Когато човек е в силно емоционално състояние, отлагането може да е по-добрият ход. Причината е проста. Импулсивното решение често е необмислено. То не минава през анализ. И рядко е информирано.

По думите ѝ изчакването не е непременно минус. То може да даде време за преценка. Проблемът идва, когато отлагането се превърне в отказ.

Тълпата, социалните мрежи и FOMO: как губим собствената си преценка

Психологът обърна внимание и на друг механизъм. Импулсивните действия често се появяват, когато човек попадне в тълпа. Тогава индивидуалната преценка отслабва.

„Когато сме част от голяма маса от хора, тогава критичното мислене се заглушава и избуява конформизмът“, посочи Василева. В такива моменти доминира желанието да се харесаме. Да ни приемат. Да не бъдем отхвърлени от групата.

Тя предупреди и за натиска в дигиталната среда. Постоянното сравняване с чужди профили често се движи от FOMO. Това е страхът да не изпуснеш нещо важно.

Този страх кара хората да преследват „модели“, показани в социалните мрежи. Според специалиста това не води до добър избор. Води до понижаване на самооценката. И до отклоняване от личния път.

Зимното време: повече сън, но не за всички

Относно преминаването към зимното часово време Василева посочи и позитив. Допълнителният час сън е безспорен плюс.

Но ефектът не е еднакъв за всички. За уязвимите групи смяната на ритъма може да има негативи. Това важи най-вече за хора със здравословни проблеми, повишена тревожност или нарушения на съня.

Темата за изборите остава чувствителна, защото съчетава лична мотивация и обществен резултат. Апатията може да изглежда като бягство. На практика тя е решение с последствия.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news