Защо Франция се притеснява от германското превьорьжаване

Германия може да стане водещата военна сила в Европа

Когато Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г., Франция и Германия отделяха почти еднакви средства за отбрана. До 2029 г. обаче военният бюджет на Германия се очаква да достигне поне 150 милиарда евро (около 174 милиарда долара). Това е грубо казано двойно повече от този на Франция.

За европейската сигурност германското превъоръжаване е очевидно положително. В същото време в Париж то поражда и сериозен дискомфорт. Началникът на въоръжените сили генерал Фабиен Мандон предупреди по време на изслушване в Сената миналия месец, че след пет години Франция рискува да „изостане“ от своя съсед в областта, в която досега е имала доминираща роля.

Традиционният баланс се разклаща.

Френско-германската връзка се основаваше на негласно равновесие: Франция поема военната тежест, а Германия осигурява икономическата мощ. Като единствената ядрена сила в ЕС и с развита експедиционна и стратегическа култура, Франция е свикнала да поема лидерството. Например президентът Еманюел Макрон създаде заедно с Великобритания „коалиция на желаещите“ за Украйна, която да бъде разгърната при евентуално примирие. Германия се присъедини. Канцлерът Фридрих Мерц обаче е предпазлив относно изпращането на сухопътни войски.

Френските военни често са критични към ниската склонност на Германия към риск и нейната нужда от американски гаранции.

„Трябва да можем да мислим за водене на война по различен начин и без Америка, но те абсолютно не са готови за това“. Това каза френски военен официален представител.

По повечето въпроси на отбраната французите все още се чувстват много по-близки до британците.

Приветствано в Европа, но с резерви във Франция.

В цяла Европа обещанието на Мерц да направи Бундесвера „най-силната конвенционална армия в Европа“, с 40% увеличение на войските до 2035 г., се посреща положително. Макрон отдавна призовава за по-голяма европейска „стратегическа автономия“. По-големият германски принос би могъл да помогне за постигането на тази цел. Полша и балтийските държави са успокоени. Италия също. Според анкета от миналата година 48% от поляците смятат, че подсиленият Бундесвер ще подобри сигурността на Полша. Само 25% не са съгласни.

Зад кулисите обаче французите не са спокойни – и не само защото нямат фискалното пространство да харчат толкова много. „Това е слонът в стаята“, казва високопоставен френски военен. Идеята, че Германия може да има най-голямата армия в Европа, е „немислима за нас“.

Историческа памет и нови тревоги.

Германия е нахлувала във Франция три пъти, но във френския естаблишмънт никой сериозно не смята, че Берлин представлява заплаха за съюзниците от НАТО. Популярността на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ буди притеснения, главно заради нейната проруски настроена позиция. Въпреки това желанието да се интегрира германската мощ в по-големи структури – ЕС и НАТО – отдавна определя френското геополитическо мислене.

„Освен облекчението“, отбеляза миналия месец Франциска Брантнер, съпредседател на германските Зелени, „съюзниците изпитват и нещо, което са твърде вежливи да кажат на глас: тиха, постоянна, исторически обусловена тревога от перспективата континентът отново да има доминираща военна сила – и то с голяма преднина – Германия.“

Индустриално съперничество.

Една реална тревога е индустриалното съперничество. Франция разполага с водещи отбранителни компании като Dassault, Thales, Safran и Naval Group, които наскоро спечелиха големи експортни договори. В други сектори, като производството на танкове, двете страни се конкурират за износ. Ако допълнителните германски разходи отидат за подобряване на технологиите и по-ефективно производство, Франция може да изостане.

В момента вътрешни конфликти между Dassault и германското подразделение на Airbus по съвместния проект Future Combat Air System (следващо поколение изтребител) – любим проект на Макрон – застрашават оцеляването на инициативата.

Ядреният фактор и бъдещето.

За Франция всеки бъдещ дисбаланс в конвенционалните сили ще бъде компенсиран от ядрения ѝ възпиращ потенциал. През март Макрон предложи нова доктрина на „предно възпиране“, при която Германия ще бъде ключовият партньор. Идеята е европейските конвенционални сили да „подкрепят“ френския възпиращ потенциал чрез учения или разгръщане на френски изтребители с ядрени способности.

В краткосрочен план политическите последици от разликата в разходите вероятно ще бъдат ограничени, смята Франсоа Ейсбург от Фондацията за стратегически изследвания в Париж, главно благодарение на френския ядрен щит. Ако обаче на президентските избори догодина победи крайнодясното „Национално обединение“ (RN), напрежението ще се засили. Джордан Бардела, възможен кандидат на RN, заяви, че френският ядрен щит трябва да се разпростира само върху съюзници, които купуват френски, а не американски изтребители.

Заключение

Засега германското лидерство в ЕС вероятно ще продължи да разчита предимно на икономическата си тежест. Стратегическата му възможност тепърва трябва да бъде изградена. Генерал Мандон обаче предупреждава, че Франция не може да си позволи самоувереност дори и тук:

„След пет години аргументът, че имаме оперативен опит и определена култура, вече няма да важи. За американците Германия постепенно се превръща в европейския референт.“

Източник: The Economist

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news