ГЛАСОВЕ

Защо говорителката на СРП не става за говорителка?

27 август 2026 преди 4 дни

Гледах изявлението на говорителя на Софийската районна прокуратура (СРП) Александра Стефанова по повод случая с GPS заглушителите в Драгалевци.

Първо, впечатлих се, че една 28-30 годишна девойка е говорител на такава сериозна институция. Проверих биографията ѝ - назначена е за прокурор през юни т.г., а от 2 юли вече е говорител на СРП. Но да кажем, че възрастта не е порок и не това искам да коментирам.

Проблемът е, че всъщност тя говори като прокурор, а не като говорител.

Девойката се стреми да бъде юридически прецизна, което е разбираемо и професионално оправдано от гледна точка на прокурор.

Но когато човек е пред камера и говори пред широка публика, целта е различна:

Говорителят трябва да преведе институцията на езика на обществото, а не да превежда обществото на езика на институцията.

Например, основното послание е сравнително просто:

„Има доказателства, че сигналът е бил заглушаван, но при претърсванията не е намерено устройство, което експертите да са установили като заглушител. Разследването продължава.“

Това е същината.

Вместо това тя навлиза в дълга процесуална хронология, говори за момента на образуване на досъдебното производство, за квалификацията на престъплението, ограниченията за определени способи за събиране на доказателства, за веществени доказателства, експертизи, цитира членове и параграфи, и т.н. Все пак това не е пледоария в съдебна зала, а е медийно изявление.

Подобен род изразяване е по-скоро предпоставка за некоректни медийни преразкази на брифинга, което може да изиграе лоша шега на самата СРП, защото има опасност за изопачаване на реалността.

И за това няма да са виновни журналистите, а ще е виновна говорителката!

„Към този момент, по предварителните данни, които се сочат с оглед техническите устройства, които са приобщени...“

Това е граматически и юридически предпазливо, но комуникационно е тежко. Човекът отсреща трябва да изчака цялото изречение (а то в конкретния случай буквално няма край), за да разбере какво всъщност се казва.
А можеше просто да каже:

„В момента не разполагаме с намерено устройство, което експертите да са потвърдили като заглушител.“

Основният проблем бих формулирала така: „много думи → малко нова информация“. В днешния брифинг чухме значителен обем думи, които обясняват защо прокуратурата не може да каже нещо, вместо да казват какво прокуратурата действително знае. Има и един парадокс: Колкото повече тя се старае да бъде юридически безупречна, толкова по-малко разбираемо става посланието.

Нямам представа колко добър прокурор е госпожицата, но добър говорител определено не е.

Добрият говорител трябва да притежава едновременно юридическа прецизност, журналистически усет, способност за синтез, разбираем език и контрол върху интервюто. При нея първото изглежда много силно, но при синтеза и превода на сложната информация на разбираем език има какво да се подобри. Защото сега ситуацията е в стил "изгубени в превода"!