Затвор и глоби за заобикаляне на санкциите на ЕС: НС отвори Наказателния кодекс

С 183 гласа „за“ парламентът прие на първо четене нова глава в НК за нарушения и заобикаляне на ограничителни мерки на ЕС. „Възраждане“ гласува „против“, а правосъдният министър предупреди за процедура на ЕК срещу България.

Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), които въвеждат наказателна отговорност за нарушения и заобикаляне на ограничителните мерки на Европейския съюз. Законопроектът получи 183 гласа „за“ и 10 „против“. Подкрепа дойде от всички парламентарни групи, с изключение на „Възраждане“, които гласуваха „против“.

Промените са свързани с транспонирането на европейска директива за определяне на престъпления и санкции при нарушаване на санкционни режими. Срокът за въвеждането ѝ е изтекъл. Европейската комисия вече е започнала процедура за нарушение срещу България.

Какво се криминализира

С проекта се създава нова глава в НК: „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. Текстовете предвиждат престъпление при определени форми на нарушаване на санкции и други ограничителни мерки на ЕС.

В обхвата попадат случаи като:

• нарушения при замразяване на финансови средства или икономически ресурси;
• нарушения на забрани за пътуване и ограничения за допускане на определени лица на територията на държава членка;
• нарушения на забрани или ограничения за сделки. Това включва обществени поръчки и концесии;
• нарушения на забрани за финансови услуги и финансови дейности. Тук влизат финансиране, финансова помощ, инвестиции и депозити;
• нарушения при предоставяне на услуги, които не са финансови. Това включва правни консултации, доверително управление, счетоводни и одиторски услуги.

За тези деяния се предвиждат наказания като лишаване от свобода и глоби. В определени случаи се предвижда и лишаване от права.

Заобикаляне на мерките и праг от 10 000 евро

Законопроектът въвежда наказателна отговорност и за заобикаляне на ограничителните мерки. Като пример се посочва прехвърляне на средства или ресурси от санкционирани лица към други лица. Целта е да се избегнат наложените ограничения.

Въвежда се и праг от 10 000 евро за част от нарушенията. Ако стойността на финансови средства, ресурси, стоки или сделки е под 10 000 евро, деянието няма да е престъпление. Мотивът е да се разграничат по-леките случаи от тези с по-висока обществена опасност.

Изключения: хуманитарна помощ и работа на адвокати

Проектът изрично изключва от наказателните разпоредби предоставянето на хуманитарна помощ. Условието е тя да се дава по принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост.

Въвежда се изключение и за адвокати. То важи, когато те защитават или представляват клиенти в наказателни, граждански и административни производства. Обхванато е и предоставянето на правна информация за започване или избягване на такова производство.

Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви, че законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група. Той подчерта, че забавянето вече има цена. България е обект на процедура от ЕК и трябва да навакса.

В дебата Иван Вачев от „Прогресивна България“ настоя, че има над година закъснение и е време законодателството да се поправи. Той предложи работна група да изчисти текстовете извън политическия шум.

Стефан Арсов от ГЕРБ-СДС обяви подкрепа, но постави акцент върху прилагането. Той предупреди за риск от прекомерна криминализация и настоя за ясни прагове.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ подчерта, че промените подкрепят изпълнението на санкционни пакети спрямо Русия. Тя предупреди за текст, който според нея може да засегне легитимни дейности. Примерът ѝ беше свързан с производство във военно-промишления сектор.

Николета Тодорова от „Прогресивна България“ отговори, че директивата не е насочена към конкретна държава. Според нея се въвеждат общи правила, а България трябва да изпълнява задълженията си, за да не плаща санкции.

От „Продължаваме промяната“ Велислав Величков заяви, че групата ще подкрепи проекта на първо четене заради изтеклия срок. Стою Стоев допълни, че основната част от текстовете се нуждае от сериозна преработка.

„Възраждане“ остана единствената група срещу проекта. Петър Петров го нарече „законодателно недоносче“ и заяви, че партията няма да участва в бъдеща работна група. Той критикува липсата на дефиниция за „криптоактив“.

Цончо Ганев коментира и политическия контекст. Той заяви, че по време на кампанията премиерът Румен Радев е говорил за нормализиране на отношенията с Русия. Според него след изборите тази линия е изоставена.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news