БЪЛГАРИЯ

Здравни грижи на ръба: 5 общини без нито един специалист, над 100 – почти без сестри и акушерки

09 август 2026 преди 17 ч

Данните за 2025 г. показват опасна „бяла зона“ в малките общини. В същото време държавата готви реформа на здравните професии, но недостигът вече удря по достъпа до грижи.

България постепенно се превръща в „пустиня“ откъм специалисти по здравни грижи. Това са медицински сестри, акушерки, фелдшери и други професионалисти, без които системата не може да работи.

Данните за 2025 г. показват тревожна картина по общини. В пет общини няма нито един такъв специалист. В още десет има само по един. Това означава, че за част от хората базовата медицинска грижа вече е въпрос на пътуване, време и риск.

Общо в страната работят малко над 42 000 специалисти по здравни грижи. Броят им е сходен с този от предишните две години. Проблемът е в разпределението. То оставя цели райони с минимално или нулево покритие.

Къде няма нито един специалист по здравни грижи

Според разпределението по общини през 2025 г. в Опан, Трекляно, Копривщица, Дългопол и Ковачевци няма нито един специалист по здравни грижи.

Това са малки общини. Но в тях живеят хора, които имат нужда от превръзки, инжекции, наблюдение, грижа при хронични заболявания и помощ при спешни случаи. При липса на кадри те са принудени да търсят услуги извън общината.

Още 104 общини разполагат с между 1 и 10 специалисти. Това е над една трета от всички общини в страната. Такава численост трудно покрива нуждите на населението, особено при застаряване и висока заболеваемост.

Концентрация в големите градове и тежък дисбаланс

Най-много специалисти има в големите общини. София е с близо 10 000. Пловдив е с около 4 000. Варна е с около 2 900. Над 1000 специалисти има в 7 общини.

Има и уточнение към статистиката. Малък брой специалисти са отчетени от НСИ в столицата, но обслужват общините от област София. Те не са разпределени в тях. Това подсказва, че реалният натиск върху периферията може да е още по-силен.

Когато се гледа показателят „население на един специалист“, разликите стават още по-ясни. Най-добре осигурени са Плевен (55 души на специалист), Панагюрище (75), Смолян (79), Враца и Пловдив (по 82).

В другия край са Главиница, Болярово, Хитрино, Мъглиж и Лесичово. Там един специалист по здравни грижи отговаря за над 2 500 души. Това е равнище, което поставя под въпрос нормалната грижа, профилактиката и ежедневната работа с пациенти.

Реформа на професиите: нужни мерки, но времето изтича

На този фон Министерството на здравеопазването заявява намерение да реформира здравните професии. Аргументите са анализи за дублиране на функции, разминаване с нуждите на системата и недостиг в ключови професии.

Една част от мерките изглеждат логични. Има объркване в изискванията и отговорностите на някои професии. Има и дублиране на дейности. Това предполага консолидиране и по-ясни правила.

За други области обаче е нужен обратен подход. Подготвени специалисти може да получат повече правомощия. Като пример се посочват помощник-фармацевтите, които биха могли да осигуряват достъп до лекарства в населени места без аптека, при ясни условия и контрол. Парамедиците могат да подпомагат транспортирането и обслужването на пациенти до центровете за спешна помощ, както е в много държави. Това изисква адекватно обучение и стандарти.

Обсъжда се и съкращаване на обучението за част от професиите. Паралелно с това ще е нужно насърчаване още в училище. Вариантите включват кариерно ориентиране и дуално обучение. Без ясна перспектива и достойно заплащане интересът няма да се върне.

Ако не се предприемат бързи и решителни мерки, рискът става конкретен. В определени места в България може да няма кой да се грижи за болните. Данните за 2025 г. показват, че този сценарий вече се оформя.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━