Зеленски казва, че не знае за корупцията. Но ако не знае – кой управлява? Президентът отхвърли избори по време на война

НАБУ стига до хора от най-близкия кръг на украинския президент, а Зеленски отново поставя войната като причина да няма избори. Въпросът вече не е само кога ще има вот, а от какво се страхува властта в Киев

Володимир Зеленски отрече да има каквото и да е участие в корупционните схеми, които разтърсват властта в Киев. Президентът заяви, че ръководителите на антикорупционните органи не са му отправяли въпроси и че той не разполага с повече информация по разследванията от тази, която е достъпна за обществото.

На пръв поглед това е категорична позиция. Но колкото повече разследването на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) се приближава до хора от неговия властови кръг, толкова по-труден става един прост въпрос: възможно ли е президентът действително да не е знаел какво се случва около него?

НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура разследват предполагаема престъпна организация, в която според следствието са замесени депутати, високопоставени представители на държавната администрация и лица, свързани с Офиса на президента. Самото НАБУ съобщи за разследване, свързано с предполагаемо рейдърство и пране на пари.

Мудра е уволнена след обиск

Особено показателен е случаят с Ирина Мудра – заместник-ръководител на Офиса на президента. След като разследващите извършиха обиск, Зеленски я освободи от поста.

Самото уволнение не доказва вина. Но политическият въпрос остава: как човек, заемащ толкова висока позиция в президентската администрация, се оказва в центъра на антикорупционно разследване, без президентът да е знаел нищо?

Именно тук обяснението на Зеленски започва да изглежда недостатъчно за част от обществото.

НАБУ твърди, че в рамките на разследването се проследяват операции за десетки и стотици милиони гривни. В един от епизодите става дума за 150 млн. гривни, свързвани според разследването с осигуряването на гаранция по дело срещу бивш високопоставен държавен служител.

Миндич, Ермак и сянката на президентското обкръжение

Скандалът става още по-чувствителен заради имената, които през последните месеци се появяват в различни разследвания.

Сред тях е Тимур Миндич – дългогодишен близък до Зеленски човек и свързан с „Квартал 95“. Euronews отбелязва, че Миндич е бил част от обкръжението на Зеленски още преди президентската му кариера и е станал обект на разследвания на НАБУ.

Другото знаково име е Андрий Ермак – бивш ръководител на Офиса на президента и един от най-влиятелните хора около Зеленски. Според Euronews през 2026 г. НАБУ и САП са го посочили като заподозрян по дело за пране на пари, като той отрича обвиненията.

Това е причината твърдението „аз не знам нищо“ да среща все повече скептицизъм.

И тогава идва въпросът за изборите

На този фон Зеленски направи ново категорично изявление срещу провеждането на избори по време на войната.

На 23 август президентът заяви, че изборите в настоящата ситуация биха били „цунами за държавата“, което може да раздели Украйна. Той обясни, че стратегията му е първо да приключи войната и да запази независимостта и суверенитета на страната.

Зеленски обаче остави врата отворена. Той заяви, че би обсъдил избори, ако западните партньори предложат конкретни условия за безопасен, легитимен и демократичен вот – включително участие на военните, гласуване от фронта и възможност за участие на милионите украинци, които се намират извън страната.

Ами ако именно изборите са проблемът?

Бившият министър на отбраната Михаил Федоров вече публично настоя за възстановяване на демократичния процес и за намиране на начин за провеждане на избори, въпреки войната. Reuters определи позицията му като едно от най-сериозните вътрешнополитически предизвикателства пред Зеленски от началото на пълномащабната инвазия.

И тук се появява най-неудобната хипотеза за украинския президент.

Ако изборите са опасни за държавата, те са опасни и за действащата власт.

Свободни избори означават, че Зеленски трябва да се изправи пред реален вот, а не пред политическа ситуация, в която войната автоматично поставя националното единство над вътрешната конкуренция.

Изследване на KIIS показва високо обществено доверие към потенциални фигури за бъдеща политическа промяна. Михаил Федоров получава 63% доверие, Володимир Залужни – 66%, а Кирило Буданов – 61%, докато Зеленски е с 56% в това конкретно проучване.

Това показва нещо много важно: той вече не е единствената безспорна фигура в украинската политика.

Страх или политически инстинкт?

Напълно легитимно е да се зададе въпросът дали зад аргументите за сигурността не стои и чист политически инстинкт за оцеляване.

Защото изборите носят риск не само за държавата, както твърди президентът. Те носят риск и за самия президент.

Ако Зеленски спечели, той ще получи нов мандат с нова демократична легитимност. Ако загуби, политическата ера на Зеленски ще приключи.

Именно затова настояването за избори се превръща в толкова болезнена тема.

Корупционните скандали допълнително усложняват ситуацията. Все повече имена от близкия до президента политически кръг попадат под ударите на антикорупционните институции, а самият Зеленски трябва да обяснява защо не е знаел за проблемите около хора, назначени или допуснати до най-високите етажи на властта.

Въпросът е дали политическата система около него е станала толкова затворена, че президентът може едновременно да твърди, че контролира държавата, и да не знае какво правят най-близките до властта хора.

И още един въпрос става все по-труден за заобикаляне:

Ако Зеленски наистина е убеден, че украинците отново ще го изберат, защо изборите са толкова голяма заплаха?

Отговорът може да бъде сигурността и войната. Може да бъде и политическият риск.

Засега няма доказателство кой от двата мотива е решаващ.

Но с всяко ново разследване на НАБУ и с всеки нов призив за избори този въпрос ще става все по-труден за избягване.

Ивайло Иванов, blagoevgradonline.bg

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news