1 ноември: Денят на народните будители напомня кой изгради България преди държавата

Празникът почита просветители, книжовници и революционери, които поддържат националния дух. Въведен е през 1922 г., отменен е след 1945 г. и е възстановен през 1992 г. като неприсъствен за училищата.

Днес България отбелязва Деня на народните будители. Това е общобългарски празник. Той почита просветители, книжовници, революционери и духовници. Те поддържат националния дух. Те утвърждават стремежа към образование и книжовност.

Празникът традиционно се свързва с факелни шествия на 1 ноември. В много населени места има ученически инициативи. Читалища и училища организират тържества. Паметта за будителите се пази и чрез имена на улици и институции.

Как духовното пробуждане подготвя свободата

Духовното просвещение дава тласък на национално-освободителното движение. В годините на Възраждането словото и училището стават оръжие. Те помагат на общността да се организира. Те изграждат самочувствие и кауза.

След Освобождението почитта към възрожденските писатели и революционери става част от новия обществен консенсус. И интелигенцията, и обикновеният човек разбират ролята им. Тези личности изграждат среда за борба. Тя води до държавен суверенитет.

Как 1 ноември става официален празник

Идеята за официален ден на будителите се оформя в началото на XX век. Празникът е честван неофициално в Пловдив през 1909 г. По-късно държавата предприема стъпки за институционализация.

През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември да стане Ден на българските народни будители. На 28 юли 1922 г. министерството издава окръжно. С него датата се определя като ден за почит към „големите българи“. Това са строители на съвременна България.

На 31 октомври 1922 г. Министерският съвет приема постановление за обявяване на празника. През декември същата година парламентът приема промени в закона за празниците. Цар Борис III подписва закона на 3 февруари 1923 г.

Отмяната след 1945 г. и възстановяването през 1992 г.

От 1922 до 1945 г. Денят на народните будители е общонационален празник. След 1945 г. той е отменен от тогавашната власт. Въпреки това празникът остава в паметта на хората.

В редица места 1 ноември се отбелязва неофициално. В района на Пирдоп деца изработват фенерчета с букви от азбуката. Те дефилират тържествено пред общността. Често са облечени в народни носии.

Традицията се възобновява официално през 1992 г. Това става чрез промени в Кодекса на труда, приети от 36-ото Народно събрание. 1 ноември отново е Ден на народните будители. Датата е и неприсъствен ден за учебните заведения. Идеята за възстановяване се свързва с проф. Петър Константинов от сдружение „Мати Болгария“.

Сред най-тачените будители са св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, братя Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Почитани са и много други книжовници и културни дейци. В този пантеон влизат и имена като Иван Вазов и Григор Пърличев.

В мотивите си за празника Стоян Омарчевски подчертава ключова цел. Младите трябва да се приобщят към „ценното и светло“ от миналото. Според него така се създават бодрост, упование и импулс за творчество. Денят трябва да бъде системно организиран. Той трябва да се превърне в култ към народния гений. Паметта за будителите остава проверка за посоката на обществото.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news