Георги Парцалев: Приет в три специалности, но избра сцената и стана лице на българската комедия

От медицината в Софийския университет до 32 сезона в Сатиричния театър: Парцалев остава артист без диплома, но с 40 роли, библиотека от 3000 тома и филмография, която поколения помнят.

Георги Парцалев остава сред най-разпознаваемите имена в българската комедия. Пътят му към сцената не минава през академия. Започва далеч от официалните институции и завършва с десетки роли, филмови образи и една репутация, която устоява на времето.

Още като ученик в Плевен Парцалев показва рядка амбиция. Приет е едновременно в медицина, стоматология и право. Семейството му настоява да избере медицината. Той записва специалността в Софийския университет.

Учи от 1945 до 1951 г. В началото на петия курс взема окончателно решение. Избира сцената. Диплома за лекар не получава. По-късно не завършва и театрален институт. Това не спира кариерата му. Напротив, превръща я в пример за талант без „правилен“ път.

От самодейните състави до Сатиричния театър

Актьорският му старт не е в академична среда. Парцалев започва в самодейни състави. Работи и в Театъра на трудовата повинност. След това преминава през Театъра на строителните войски.

През 1956 г. влиза в новосъздадената трупа на Сатиричния театър „Алеко Константинов“. Там остава 32 театрални сезона. Изиграва 40 роли. Сред най-паметните са Осип в „Ревизор“ и Подкальосин в „Женитба“. Запомня се и като Хаджи Смион в „Чичовци“. Публиката го свързва и със Сусо в „Януари“. Роля има и в „Суматоха“.

Библиотека вместо автомобил и живот с предмети с история

Извън сцената Парцалев има друга страст. Събира предмети с история. В жилищата, които обитава под наем, подрежда старинни икони, мебели и бижута.

Никога не си купува автомобил. Пътува постоянно заради представленията. Обикаля и с естрадно-сатирични концерти из страната. В личния му свят най-голямо място заема библиотеката. Тя е около 3000 тома. Включва българска и световна класика.

Големите роли на кино и неизиграните мечти

Първата му филмова поява е в „Любимец 13“ през 1958 г. Следват заглавия, които го правят национално разпознаваем. Сред тях са „Привързаният балон“ и „Кит“. Участва и в „Петимата от Моби Дик“. Публиката го обича и в „С деца на море“.

Важни роли има в „Сиромашко лято“ и „Баща ми бояджията“. Запомнен е и с „Два диоптъра далекогледство“. Списъкът включва и „13-ата годеница на принца“. За ролята на Методи Рашков в „Сиромашко лято“ получава награда на фестивала в Карлови Вари.

Въпреки популярността си Парцалев не получава театрална награда в България. Званието „заслужил артист“ идва, когато е на 44 години. „Народен артист“ получава през 1983 г.

Сред големите му неизпълнени мечти остават Хамлет и Дон Кихот. Критиците го наричат „Дон Кихот от Левски“. До този образ обаче не стига.

Последният му архивен разговор е записан на 27 септември 1989 г. В него казва: „За да си добър актьор, трябва да бъдеш и добър човек.“ По-малко от два месеца по-късно, на 31 октомври 1989 г., Георги Парцалев умира в София. Той е на 64 години.

Остава образът на артист без формално театрално образование. Артист, който превръща интонацията, жеста и добротата в свой подпис. И който доказва, че сцената понякога избира човека. Дори когато той първо е тръгнал към медицината.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news