100 години след смъртта на Худини: Ударът, операцията и мистерията, която не си отива

Официалната версия сочи перитонит след разкъсан апендикс, но спорът за ролята на удара в Монреал и за точната дата на смъртта продължава и век по-късно.

На 31 октомври 1926 г. в Детройт умира Хари Худини. Той е на 52 години. Сто години по-късно името му отново изпълва музеи, изложби и възпоменателни програми в САЩ. Но ключовият въпрос остава без окончателен отговор. Какво точно го убива и има ли нещо скрито в последните му дни.

Худини е роден като Ерих Вайс на 24 март 1874 г. в Будапеща. Семейството му се мести в Съединените щати, когато е на четири. Той израства в Епълтън, Уисконсин. Още като дете се увлича по фокусите. По-късно превръща едно умение в световна марка. Умението да се освобождава от белезници, вериги и заключени помещения.

Последните дни: сцената, болката и ударът в Монреал

На 24 октомври 1926 г. Худини излиза за последен път на сцена. Това става в театър „Гарик“ в Детройт. По време на представлението той получава силни болки в корема. Вдига и температура.

Дни по-рано, в Монреал, студент го пита дали може да издържи на удари в корема. Худини отговаря, че може. Разкази от периода твърдят, че ударите са нанесени, преди да стегне мускулите си. Именно тази сцена остава в основата на спора и до днес.

Медицинската версия: апендицит, операция и перитонит

След Монреал състоянието му се влошава. Лекарите установяват апендицит. Извършват операция, но инфекцията вече се е разпространила.

Според Библиотеката на Конгреса причината за смъртта е перитонит. Той е свързан с разкъсан апендикс. Съвременни публикации също приемат тази версия. Ударът е факт, но пряката връзка остава недоказана.

„Асошиейтед прес“ съобщава и за нова книга, която оспорва официалната дата и обяснение. Тя посочва противоречия в документи и медицински записи. Други изследователи не приемат тезата, че датата е променена. Според тях идеята за „Хелоуин корекция“ не издържа.

Худини като феномен: риск, контрол и война със спиритизма

Худини става световноизвестен с бягства от белезници и усмирителни ризи. Измъква се и от заключени килии. От 1912 г. емблематичен за него е номерът с водната клетка за мъчения. Там е спускан с главата надолу. Окован е и заключен.

Той се снима и във филми. Пише книги и използва популярността си, за да разобличава спиритисти и медиуми. Те твърдят, че говорят с мъртвите. Худини е сред най-ярките им противници.

„Главната ми задача е да покоря страха“, казва той. При него това не звучи като трик. Кариерата му стъпва върху реален риск. После го превръща в контролирано зрелище.

Интересът му към историята на магията също остава след него. Худини завещава на Библиотеката на Конгреса колекция от около 4000 книги. Темите са магия, вещерство, демони, спиритизъм и психични явления. Част от изданията са от края на XV век.

Стогодишнината: изложби, сеанси и вечният въпрос „Как?“

Годишнината от смъртта му е отбелязана с прояви в Детройт, Ню Йорк, Салем и други градове. Детройтският исторически музей организира програма „Худини 100: Магия и мистерия“. В Ню Йорк бившият му дом е домакин на възпоменателни сеанси.

Парадоксът е очевиден. Част от събитията продължават традицията да се търси контакт с Худини. А именно той приживе воюва със спиритизма.

Смъртта му остава в зоната между факт и легенда. Диагнозата е записана. Документите съществуват. Но съмненията около последните му дни не изчезват. И може би това е най-худиниевият финал. История, от която публиката продължава да търси изход.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news