115 години от рождението на Тодор Живков: 35 години власт и спорно наследство

От Правец до върха на държавата: дългото управление на Живков остави индустриализация, но и репресии, цензура и „Възродителния процес“

На 7 септември се навършват 115 години от рождението на Тодор Живков. Той остава една от най-влиятелните и противоречиви фигури в българската история на XX век. Живков ръководи Българската комунистическа партия 35 години. В продължение на повече от три десетилетия той е фактическият лидер на държавата.

Тодор Христов Живков е роден на 7 септември 1911 г. в село Правец. Днес това е град. Завършва прогимназия в Орхание, днешен Ботевград. По-късно учи в полиграфическо училище в София. Работи като букволеяр в Държавната печатница. През 1930 г. влиза в комунистическото младежко движение. От 1932 г. е член на Българската работническа партия.

От печатницата до партийния връх

Политическото израстване на Живков се ускорява след 9 септември 1944 г. Той участва в изграждането на Народната милиция в София. Постепенно заема все по-високи позиции в партията.

През 1948 г. е избран за член на Централния комитет на БКП. През 1954 г. става първи секретар на ЦК на БКП. След Априлския пленум през 1956 г. укрепва позициите си. Така се утвърждава като водеща фигура в управлението.

Живков е председател на Министерския съвет от 1962 до 1971 г. След това оглавява Държавния съвет на Народна република България. Това продължава от 1971 до 1989 г. През 1981 г. получава и поста генерален секретар на ЦК на БКП.

Държава по съветски модел и висока цена

Управлението на Тодор Живков протича при еднопартийна система. Икономиката е планова. Зависимостта от Съветския съюз е силна. България е сред най-близките съюзници на Москва в Източния блок.

Периодът остава тема на остър обществен спор. Част от оценките подчертават индустриализацията и урбанизацията. Посочва се и развитие на социалната инфраструктура. Други акцентират върху репресии и ограничени граждански свободи. Медийната цензура също е част от картината.

Сред най-тежките страници е т.нар. „Възродителен процес“. Това е насилствена смяна на имената на българските турци. В архивни материали действията са описвани като политика на асимилация.

10 ноември 1989 и падането от власт

На 10 ноември 1989 г. пленумът на ЦК на БКП приема оставката на Живков. Тя е от поста генерален секретар. Няколко дни по-късно е освободен и като председател на Държавния съвет. Така приключва политическата епоха, свързана с неговото име.

През декември същата година Живков е изключен от БКП. На 18 януари 1990 г. е поставен под домашен арест. Срещу него започват няколко съдебни производства. Сред темите са злоупотреба с власт и „Възродителния процес“. Разследвани са и лагерите. Има и дела за финансово подпомагане на чуждестранни комунистически организации.

През 1992 г. е осъден на седем години затвор. Делото е за неправомерно раздаване на държавни средства и привилегии. Наказанието е заменено с домашен арест. През 1996 г. присъдата е отменена от Върховния съд.

Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София. Той е на 86 години. Повече от три десетилетия след края на управлението му оценките остават поляризирани. За едни периодът носи социална сигурност и предвидимост. За други той е символ на липса на свободи и репресии. Спорът продължава, но едно е ясно. Живков е сред политиците с най-дълбока следа в съвременната история на България.

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news