22 април 1915: Яне Сандански е убит в засада край Роженския манастир

Неврокопска чета причаква войводата в Пирин. Животът му минава между революцията, вътрешните разцепления във ВМРО и „аферата Мис Стоун“.

Близо до Роженския манастир, край Мелник, на 22 април 1915 г. Яне Сандански попада в засада и е убит. Според разпространената версия, нападението е дело на районна неврокопска чета на ВМОРО. Мястото е местността Балтата в Пирин.

Смъртта му слага край на една от най-спорните биографии в македонското революционно движение. Сандански остава в историята като войвода с влияние, но и като лидер, чиито решения задълбочават разцепленията във ВМРО.

От Влахи до Македония: ранните години

Яне Сандански е роден на 18 май 1872 г. в село Влахи, в днешна Благоевградска област. След поражението на Кресненско-Разложкото въстание семейството му се премества в Дупница. Там той завършва начално образование.

По-късно работи различни професии, включително като държавен чиновник. Паралелно продължава да се самообразова. В края на 90-те години на XIX век се включва активно в националноосвободителната борба в Македония. Преминава многократно с чети. Целта е да се изграждат комитети и да се осигуряват оръжие и средства.

„Мис Стоун“ и спорът за въстанието през 1903 г.

Сред най-известните акции, свързани с неговото име, е аферата „Мис Стоун“. На 21 август 1901 г. по пътя между Банско и Горна Джумая са отвлечени американката Елена Стоун и нейната придружителка Катерина Цилка. Искан е откуп от Османската империя. След натиск от Великите сили той е платен. На 18 януари 1902 г. са получени 14 500 златни турски лири. Според източника средствата са предвидени за закупуване на оръжие.

Сандански не одобрява решението на Солунския конгрес за въстание през пролетта на 1903 г. Въпреки това се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. След гибелта на Гоце Делчев влиянието му нараства. Той се утвърждава като водеща фигура в левицата на ВМОРО.

Разцеплението във ВМРО и пътят към братоубийството

През 1905 г., по време на Рилския конгрес, левицата опитва да наложи свои позиции. Сред тях са идеи за децентрализация и наднационален подход в организацията. В този период към Серския революционен окръг се присъединяват и дейци с марксистки възгледи.

През декември 1906 г. конгрес на ВМРО поставя началото на открито разцепление. В борбата си срещу десницата Сандански стига до крайности. През ноември 1907 г. той нарежда убийството на Иван Гарванов и Борис Сарафов, посочени като водачи на противниковото течение. Така започва братоубийствена война, която оставя дълбоки следи и след Първата световна война.

През март 1908 г. на Кюстендилския конгрес Сандански е изключен от организацията и е осъден на смърт. След Младотурската революция излиза от нелегалност. На различни места повереното му оръжие е предадено на властите. По-късно младотурците започват кампания срещу ВМРО. В този период Сандански продължава да получава средства от турските власти.

Той е сред основателите на Народната федеративна партия. Партията подкрепя идеята за независима Македония в рамките на южнославянска федерация. По време на Балканската война Сандански подпомага настъплението на българските войски.

На 22 април 1915 г. обаче срещу него е организирана засада в Пирин. Яне Сандански е убит. Така приключва живот, който остава белязан от революционна решимост, политически завои и кървави вътрешни сблъсъци.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news