29 октомври 1914: Денят, в който Яворов замлъкна завинаги

105 години след самоубийството на поета Националният литературен музей организира поклонение в София, а животът му остава урок за цената на любовта, клеветата и отчаянието.

На 29 октомври 1914 г. Пейо Яворов слага край на живота си. Поетът изпива отрова и натиска спусъка. След него остава чувство за вина, което не изчезва и днес. Въпросът „Защо мълчахме?“ се връща при всяко припомняне на последните му дни.

Яворов оставя и вяра в светлината. В стихотворението „Ще дойдеш ти“ той говори за „спасител-ден“. Дори на фона на личната му безизходица, надеждата остава тема, която не отстъпва.

Днес, 105 години след смъртта му, Националният литературен музей организира поклонение. То е насрочено за 11:00 часа. Гробът му е в Централните софийски гробища. Там е погребан и редом със съпругата си Лора Каравелова.

От Чирпан до върха на българската поезия

Пейо Тотев Крачолов, известен като Пейо Яворов, е роден в Чирпан през 1878 г. Учи в Пловдив, но завършва до V гимназиален клас. След това работи като телеграфопощенец. Сменя няколко места, включително София и Анхиало.

Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“. Появява се във вестник „Глас македонски“. По-късно идват „Стихотворения“ и „Безсъници“. Именно „Безсъници“ утвърждава нов тон в българската лирика. Символизмът при Яворов е силно личен. В него има скептицизъм и въпроси без лесен отговор.

Работи и в Народния театър. Пише пиесите „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Командирован е и в чужбина. Посещава Нанси, Женева, Виена и Париж. Там се среща с модерната френска поезия.

Революционерът Яворов и Македония

Яворов не остава само в литературата. Влиза във връзка с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Редактира издания, свързани с движението. Участва и в акции на терен. Бил е четник на Яне Сандански. Свързван е и с Гоце Делчев, за когото пише биография през 1904 г.

По време на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Оглавява партизанска чета. Достига до Бяло море при Кавала. Награден е с кръст „За храброст“. Става и първият кмет на Неврокоп след освобождението.

Любов, обвинения и последният изстрел

Личният живот на поета се превръща в трагедия. Любовта му към Мина Тодорова завършва със смъртта ѝ от туберкулоза. По-късно се жени за Лора Каравелова през 1912 г. Връзката им е бурна. Кореспонденцията им показва постоянни съмнения и ревност.

На 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва. Яворов прави опит за самоубийство и остава сляп. Следват съдебен процес и обществен натиск. В публичното пространство се появяват обвинения, че е убиец. Тази мълва става непоносима.

На 29 октомври 1914 г. той взема отрова и отново се прострелва. Този път крайният акт е фатален.

Днес къщата му в Чирпан е музей. Такъв е и домът му в София. Сградата в столицата се нуждае от ремонт. Посетителите обаче не намаляват. Яворов остава име, което не е само литературна история. Той е и предупреждение как една общност може да загуби човека си, когато шумът заглуши истината.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news