AI бумът в САЩ: инвестиции за 10,3 трилиона долара и риск за дълга, тока и икономиката

„Уолстрийт джърнъл“ предупреждава: центровете за данни носят работни места и ръст на борсите, но изтеглят ресурси, надуват цените и трупат скрито финансиране, което може да удари финансовата система.

Развитието на изкуствения интелект се превръща в един от най-големите инвестиционни залози в историята на САЩ. Мащабът вече се сравнява с железопътния бум от XIX век. Анализ на „Уолстрийт джърнъл“ очертава двойната картина. Инвестициите носят работни места и подкрепят фондовите пазари. Но вдигат дълговете, изострят конкуренцията за електроенергия и хора. Това създава рискове за по-широката икономика.

Според прогноза на икономиста Стийн ван Ниувербург, публикувана от института Brookings, инвестициите в центрове за данни и свързаната инфраструктура може да достигнат 10,3 трилиона долара между 2025 и 2032 г. Това е средно по 3,6% от БВП годишно. Авторите подчертават, че прогнозите са несигурни. Реалните разходи може да са по-ниски. Дори текущият мащаб обаче остава необичаен.

Goldman Sachs очаква инвестициите в AI в САЩ да стигнат 1,9% от БВП през 2026 г. Последният период с по-голям дял на нов сектор е строителството на железниците в края на XIX век.

Центровете за данни изместват други инвестиции

Строителството на центрове за данни подкрепя сектор, докато други инвестиции се охлаждат. През първите седем месеца на годината разходите за частни центрове за данни достигат 37 млрд. долара. Това е с около 9 млрд. долара повече спрямо същия период на 2025 г., по данни на Министерството на търговията.

В същото време разходите за останалото частно строителство, включително жилища и търговски обекти, намаляват с около 46 млрд. долара. Това пренарежда приоритетите в икономиката. Ефектът се усеща по региони и отрасли.

Битка за ток, работници и земя

Технологичните компании привличат ограничени ресурси от работна ръка и електроенергия. Това вдига разходите за други бизнеси. Подразделението на Федералния резерв в Ричмънд отчита, че строежът на центрове за данни затруднява намирането на работници.

Конкуренцията за електроенергия влияе и върху решенията за промишлени инвестиции. „Уолстрийт джърнъл“ дава пример с проект за алуминиев завод с около 1000 постоянни работни места. Проектът е насочен към Оклахома. Причината е планиран център за данни край Виксбърг, Мисисипи. Той е ангажирал наличната електроенергия, нужна за завода.

В редица райони центровете за данни повишават и цените на земята. Консултантът Диди Колдуел предупреждава, че това „измества производството“. Резултатът е натиск върху местните икономики и върху индустрии, които не могат да наддават за ресурси.

Дългът расте, а рискът е трудно видим

Паралелно с бума се увеличава и ролята на дълговото финансиране. Според оценки на анализатори, обобщени от FactSet, капиталовите разходи на Alphabet, Amazon, Meta, Microsoft и Oracle може да достигнат 4,2 трилиона долара за четирите години до края на 2029 г. Все по-голяма част от тези разходи се покрива със заеми.

Ван Ниувербург предупреждава и за извънбалансови структури. Те се използват за финансиране от банки и частни кредитори. Публичната информация за подобни сделки е ограничена. Това затруднява оценката на риска. Ако приходите от AI не стигнат за обслужване на дълга, ударът може да се пренесе към финансовата система.

Едновременно с това ефектът върху заетостта е двупосочен. LinkedIn изчислява, че AI е допринесъл за над 750 000 работни места в САЩ от 2023 г. досега. Медианното възнаграждение за AI позиции е около 180 000 долара годишно. За всички обяви то е около 80 000 долара.

От началото на 2024 г. са добавени и 117 000 работни места в центрове за данни, без строителството. Част от строителната заетост е временна. В района на Вашингтон броят на синдикално организираните електротехници расте от 9000 до 17 500.

Бумът подкрепя и фондовия пазар. По данни на Федералния резерв стойността на американските акции и взаимни фондове достига 63 трилиона долара през второто тримесечие. Това е почти двойно спрямо края на 2022 г. Нарастването на богатството подпомага потреблението. Ползите са по-големи за домакинствата с повече активи в акции.

Инфраструктурното разрастване обаче създава и инфлационен натиск. Търсенето на оборудване, включително чипове за памет, води до недостиг и поскъпване. През август вносните цени на компютри, периферия и полупроводници са с 20% над нивата от година по-рано. Натискът се пренася и към смартфони и игрови конзоли.

Ръководители във Федералния резерв също сигнализират за ефекти. Остън Гулсби от Фед в Чикаго предупреждава за ръст на заплатите в свързаните дейности. Председателят на Фед Кевин Уорш посочва заемното финансиране на големите технологични компании като фактор за по-високи дългосрочни лихви. Това затруднява покупката на жилище. В райони с много центрове за данни растат и сметките за електроенергия.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news