Американски генерали се разбунтуваха срещу Хегсет: Войната с Иран изтощава армията на САЩ

Висши командващи предупреждават за сериозен риск за американската бойна готовност, докато ресурсите се прехвърлят към Близкия изток

Четирима от най-високопоставените американски военни командири официално са възразили срещу решението на министъра на отбраната Пийт Хегсет да продължи мащабното разполагане на американски сили в Близкия изток заради продължаващия конфликт с Иран.

Според информация на „Вашингтон пост“, „Гардиън“, Reuters и Associated Press продължителната военна кампания вече създава сериозен риск за глобалната бойна готовност на САЩ. Кораби, самолети, системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси се прехвърлят от Европа и Индо-Тихоокеанския регион към Близкия изток, докато запасите от ракети „Пейтриът“, THAAD и други далекобойни оръжия намаляват.

В секретен документ от 14 август, известен като Secretary of Defense Orders Book, командващите на американските Европейско, Индо-тихоокеанско и Южно командване, както и висшето ръководство на Военноморските сили, са записали формално „non-concur“ – обозначение, с което военен командир заявява, че не е съгласен с дадено решение, макар да е длъжен да го изпълни.

Според запознати с оценката настроението сред част от висшето командване може да бъде обобщено така: операцията „продължава прекалено дълго и вече е прекалено много“.

В момента американското Централно командване поддържа над 50 000 военнослужещи в Близкия изток в готовност за нови операции срещу Иран. Хегсет е разпоредил част от силите да останат в региона поне до края на септември, а разполагането на други подразделения е удължено до 2027 г.

Основното опасение е, че продължителният конфликт поглъща ресурси, които иначе биха били използвани за възпиране на Китай в Индо-Тихоокеанския регион и за гарантиране на сигурността на Европа.

Особено тревожна е ситуацията с противоракетната отбрана. По оценки, цитирани от западни медии, американските сили са използвали около половината или повече от наличните прехващачи PAC-3 за „Пейтриът“. При THAAD ситуацията е още по-сериозна – според публикувани оценки са изразходвани между 190 и 290 ракети от приблизително 360 налични в началото на конфликта.

Един прехващач THAAD струва около 15,5 млн. долара, а производството на някои високотехнологични ракети може да отнеме четири или пет години.

Проблемът засяга и ударните оръжия. По оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания САЩ са използвали над 1000 крилати ракети „Томахоук“ и повече от 1100 JASSM. Част от изразходваните боеприпаси няма да могат да бъдат напълно възстановени преди края на десетилетието.

Сериозни са и загубите на безпилотни самолети MQ-9 Reaper. По данни на „Вашингтон пост“ американската армия е загубила най-малко 45 такива машини – приблизително една четвърт от предвоенния си парк от около 185 дрона.

Военният натиск се усеща и във Военноморските сили. Продължителните мисии на самолетоносачи и ескортни кораби намаляват времето за ремонт, обучение и възстановяване на екипажите.

Така Пентагонът е изправен пред стратегически проблем: САЩ трябва едновременно да поддържат военни ангажименти в Близкия изток, да възпират Китай, да подкрепят НАТО в Европа и да запазят собствената си отбранителна способност – но ресурсите им не са неограничени.

Пентагонът реагира остро на изтичането на информацията. Говорителят Шон Парнел определи публикуването на секретни оценки като престъпление и „предателство спрямо въоръжените сили“. Военното ведомство обаче не отрече категорично съществуването на формалните възражения.

Самото „non-concur“ не означава бунт или отказ от изпълнение на заповед. Американските командири продължават да са длъжни да изпълняват решенията на цивилното ръководство. Но фактът, че няколко ключови командвания едновременно предупреждават за рисковете, показва нарастващо напрежение около продължителността и цената на военната кампания.

Конфликтът вече продължава шест месеца и вместо бърза операция се превръща в продължително военно противопоставяне. След подновяването на американските удари на 30 август напрежението отново ескалира, а Иран отговори с ракетни атаки срещу американски бази в региона.

На този фон във Вашингтон все по-сериозно стои въпросът колко дълго САЩ могат да поддържат сегашното ниво на сили в Близкия изток, без това да доведе до отслабване на американската бойна готовност в Европа, Азия и у дома.

Източници: „Вашингтон пост“, „Гардиън“, Reuters, Associated Press.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news