Artemis II към Луната: радиацията остава най-голямото изпитание за астронавтите

Мисията ще изведе екипажа далеч отвъд защитата на земната магнитосфера. Агенцията следи кръв, слюнка и жизнени показатели, и тества чипове, които имитират костен мозък – най-уязвимата тъкан при облъчване.

Докато капсулата „Орион“ пази екипажа на Artemis II от екстремния студ и вакуума, друга заплаха остава на преден план. Това е радиацията в дълбокия космос. НАСА подчертава, че точно тя ще е решаващ фактор за бъдещи полети до Луната и Марс.

Мисията Artemis II ще изпрати астронавтите по траектория около Луната. Това означава излизане далеч отвъд ниската околоземна орбита. Полетът ще ги отведе на дистанция, която е над 1000 пъти по-голяма от разстоянието между Земята и Международната космическа станция.

Защо полетът до Луната е различен от живота на МКС

На Международната космическа станция астронавтите остават в рамките на земната магнитосфера. Тя осигурява частична защита от космически лъчи и слънчеви частици.

При полет до Луната този щит практически липсва. Това променя рисковия профил на мисията. Данните от ниска орбита не са достатъчни, когато целта е дълъг престой на Луната или полет до Марс.

НАСА разглежда изследването на радиацията като ключово. Причината е ясна. Агенцията планира бъдеща лунна база и пилотирани мисии до Червената планета.

Как НАСА измерва облъчването в „Орион“ и в организма

Американската космическа агенция е инсталирала сензори за радиация в капсулата. Паралелно с това се следи и здравето на екипажа.

Преди излитането са взети кръвни проби. Те ще бъдат сравнени с резултатите след завръщането. По време на полета се събират и проби от слюнка. Здравният статус се наблюдава и чрез смарт часовници.

В „Орион“ са поставени и модерни компютърни чипове. Те могат да имитират определени физиологични функции. Екипът е избрал да симулира костен мозък. Той е сред тъканите, които реагират най-бързо на радиация и стресови фактори.

Според учения от НАСА Стивън Платс, събраните измервания ще покажат реалната разлика между ниската орбита и дълбокия космос. Той очаква повече галактическа космическа радиация. Тя идва от далечни явления като свръхнови и е постоянен фон.

Рисковете: от рак до неврологични ефекти

Платс посочва, че рискът не се изчерпва с вероятността от рак. Радиацията може да засегне и централната нервна система. Тя може да влияе и на кръвообращението.

По думите му облъчването може да доведе до възпаление в мозъка. Това увеличава риска от заболявания като Паркинсон.

Artemis II е планирана като 10-дневна мисия. Затова рискът е по-ограничен спрямо дълги експедиции. При полет до Марс обаче излагането ще е много по-продължително. Тогава опасността се увеличава рязко.

Изследвания на здравето са правени и върху астронавтите от „Аполо“. Според Брус Бетс от Планетарното общество обаче днешните технологии дават по-точна картина и нови инструменти за анализ.

Отделен голям въпрос е психичното здраве. При дълги мисии изолацията и ограниченото пространство могат да се окажат критични. Платс описва разликата между МКС и „Орион“ като преминаване от „шестстайна къща“ към кемпер. Това е промяна, която натоварва не само тялото, но и психиката.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news