България иска неустойка за F-16: САЩ отказаха употребявани изтребители, Швеция също каза „не“ за „Грипен“

Вторите осем изтребителя се бавят до 2030 г., а МиГ-29 остават основата на бойното дежурство

България ще поиска неустойка заради поредното забавяне на доставката на вторите осем изтребителя F-16. Междувременно САЩ са отказали да предоставят на страната употребявани F-16, а Швеция не е дала съгласие за доставка на употребявани „Грипен“. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване в парламентарната комисия по отбрана.

В средата на август, след среща на Стоянов с представители на производителя „Локхийд Мартин“, стана ясно, че доставката на вторите осем F-16 се очаква да бъде отложена до средата на 2030 г. По първоначалния график самолетите трябваше да започнат да пристигат в България през 2028 г.

Причината за забавянето са трудности в производствения процес.

„Настоял съм по най-бързия начин да бъде изтеглена по-рано втората осмица, но от „Локхийд Мартин“ ни обясниха, че капацитетът на завода не позволява да се изпълни по-рано поръчката“, заяви Стоянов.

От компанията са уверили, че настоящият срок не е окончателен и ще бъде направено всичко възможно производството да бъде ускорено.

Няма F-16 втора употреба, няма и „Грипен“

Заради забавянето Министерството на отбраната е започнало да търси варианти за осигуряване на изтребители в преходния период.

Стоянов съобщи, че е отправял запитвания до САЩ за F-16 втора употреба и до Швеция за употребявани „Грипен“, но и двете възможности са отпаднали.

„За мен като министър няма значение какъв е самолетът, стига България да може сама да пази въздушното си пространство“, подчерта той.

МиГ-29 остават основата на бойното дежурство

При липсата на алтернативни самолети България ще трябва да разчита на МиГ-29 до 2030 г. Поддръжката на съветските изтребители обаче става все по-трудна заради недостига на резервни части и изтичащия ресурс на двигателите.

Официално Военновъздушните сили разполагат с 15 МиГ-29, но реално летят около шест. Останалите са приземени и се използват като източник на резервни части за поддържане на останалите машини в летателна годност.

Военното министерство вече е обявило обществена поръчка за ремонт на до 10 двигателя за МиГ-29. Прогнозната стойност е 17 млн. евро с ДДС, а срокът за подаване на оферти е 1 септември.

Предишната процедура за ремонт на двигатели беше прекратена, след като не беше намерен изпълнител. Последно България ремонтира двигатели за МиГ-29 в Полша през 2023 и 2024 г.

МО търси възможности за резервни части и чрез други държави от НАТО, които все още експлоатират или са експлоатирали МиГ-29. Стоянов посочи, че се очаква отговор от Полша, а потенциални разговори са възможни и с Унгария.

„Трябват ни резервни части, за да можем да пазим въздушното си пространство“, каза министърът.

Той отрече България да търси нова ескадрила от съветски изтребители. По думите му целта е единствено да бъдат осигурени необходимите части, за да могат МиГ-29 да останат в експлоатация до пълното въвеждане на F-16.

F-16 още не могат да заменят МиГ-29

Първите осем F-16 вече са доставени в България, но новите самолети все още не могат напълно да заменят МиГ-29 при изпълнението на бойното дежурство.

Стоянов обясни, че обучението на пилотите продължава и че ВВС все още не разполагат с една от важните системи, необходими за пълноценното усвояване на самолетите. Очаква се тя да бъде доставена през следващата година.

По думите му от 2027 г. се очаква българските F-16 да започнат да изпълняват бойно дежурство.

„Искаме новите самолети да дават дежурства, но ще стане, когато са готови самолетите и авиаторите“, каза министърът.

Нова инвестиционна програма до 2035 г.

На заседанието на парламентарната комисия по отбрана Стоянов обяви и намерението на Министерството на отбраната да подготви нова Програма за инвестиции в отбраната до 2035 г.

Кабинетът вече е внесъл в Народното събрание доклад за изпълнението на действащата програма до 2032 г. Документът отчита изпълнението през 2025 г. и разглежда напредъка по 13-те основни проекта за модернизация на армията.

Според Стоянов обаче променената среда за сигурност, новите финансови механизми и решенията на НАТО налагат изработването на нова инвестиционна рамка.

Един от основните фактори е решението от срещата на върха на НАТО в Хага за постепенно увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. От тях 3,5% трябва да бъдат насочени към основните отбранителни потребности и изпълнението на целите за способности на Алианса.

Министерството на отбраната трябва да разработи новата програма до края на 2026 г., след което тя да бъде внесена за одобрение в Народното събрание.

На фона на забавената доставка на вторите осем F-16, ограничения ресурс на МиГ-29 и липсата на възможност за временно придобиване на употребявани западни изтребители, пред България остава ключовият въпрос как ще гарантира непрекъснатото охраняване на въздушното си пространство до пълното въвеждане на новите самолети.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news