Българската журналистика: когато не прави фелацио, иска на нея да ѝ правят
Или защо движението на махалото винаги се лашка между сервилността и неудовлетвореното его
Българската журналистика има един особен, почти физиологичен проблем. Когато не прави фелацио на властта, иска на нея да ѝ правят. А когато не получи желаното внимание, започва да се изживява като опозиция. Така, между едното и другото, се ражда цяла професионална философия, в която журналистическата независимост е по-скоро въпрос на неудовлетворено его, отколкото на принципи.
Разбира се, опозиционерството е изключително удобна позиция. Особено когато си изчерпал аргументите, когато си прекарал години в проповядване на тези, които днес се разпадат пред очите ти, и когато вече е невъзможно да убедиш дори собствената си аудитория, че онова, което вчера си представял като историческа неизбежност, днес не прилича на нищо повече от колосална интелектуална измама.
Тогава какво правиш?
Няма как да излезеш пред публиката и да кажеш: „Извинявайте, приятели, петнайсет години ви говорих абсолютни глупости. Оказа се обаче, че не съм разбирал нито света, нито политиката, нито процесите, които толкова уверено ви обяснявах. Ама така се получи, сори.“
Не става. Това е професионално самоубийство. Край на авторитета, край на самоуважението, край на претенцията за интелектуално превъзходство. Представяте ли си например Светльо Иванов сега да седне пред камерата и да каже:
„Абе, хора, аз петнайсет години ви дрънках едни неща, които обаче се оказаха пълни глупости. Извинявайте! Просто бях сбъркал. Светът се оказа малко по-различен от онзи, който ви описвах. И май не съм го разбирал особено добре.“
Не, разбира се. Такъв телевизионен момент няма да видим. Защото в България журналистът може да греши, може да заблуждава, може да подменя реалността, може да се движи в синхрон с политическия хор, но никога не трябва да изглежда като човек, който не знае какво говори.
Затова има спасителна стратегия: обявяваш се за опозиция. Разбира се, тук има един проблем.
Опозиционер! На кого, бе, Гошо?
На кого точно ще си опозиционер? На реалността? На фактите? На собствените си вчерашни изказвания? На света, който упорито отказва да се съобразява с телевизионните ти обяснения?
Това е големият проблем на една определена журналистическа и политическа прослойка: те продължават да говорят за свят, който вече не съществува.
Нека, например, вземем Европа, която още се оглежда в огледалото.
Онази самодоволна Европа, която десетилетия наред беше убедена, че е естественият център на цивилизацията, че нейните решения са универсални, че нейните морални декларации са достатъчни, за да управлява света, и че останалите трябва просто да се подредят и да слушат.
Европа, която продължава да се оглежда в огледалото с убеждението, че е най-красивата на бала, докато останалият свят отдавна е напуснал залата.
Старата госпожа е уморена, претенциозна и дълбоко убедена в собствената си незаменимост. Тя иска да управлява света по правилата, по които е свикнала да управлява самата себе си. Само че светът не е длъжен да участва в носталгията ѝ.
Вижте Кая Калас и нейното самочувствие да представлява цял континент!
И тук стигаме до европейските политически фигури, които сякаш са превърнали собствената си ограниченост в официална външна политика.
Човек трудно може да разбере откъде Кая Калас вади това самочувствие, с което говори за възможността да представлява Европа в разговорите с Русия? Какво точно ѝ дава основание да смята, че е подходящият човек за подобна роля? Каква е нейната тежест? Какъв е нейният политически капитал? Какъв е мандатът, който превръща личната ѝ увереност в европейско представителство?
Дипломацията не е конкурс за морално превъзходство. Не е и телевизионен дебат, в който печели онзи, който е произнесъл повече категорични изречения с правилната физиономия.
Да седнеш на масата за преговори не означава просто да имаш мнение за другата страна. Означава да имаш тежест, авторитет, мандат и способност да представляваш интереси, които надхвърлят собственото ти политическо самолюбие.
Иначе се получава комичното положение някой да си въобразява, че може да говори от името на цял континент, без да е убедил самия континент, че има необходимия капацитет за това.
Но проблемът не е само Кая Калас. Тя е просто един от симптомите на по-голямата европейска болест: политическа самоувереност, която е обратно пропорционална на реалното влияние.
Истината е, че у нас говорим за една политическа фабрика за копиране.
А в България тази болест има своите особено прилежни последователи. Цяла гвардия от политически и медийни персонажи, които сякаш са произведени по една и съща матрица. Дали ще се казват Божанков, Божанов или някой друг от същата фабрика за политическо копиране, на практика няма особено значение. Различни лица, еднакви рефлекси, еднакви заучени реплики, еднаква неспособност да се погледне отвъд собствената идеологическа ограда.
И когато реалността започне да опровергава всичко, което са говорили, те не преосмислят позициите си. Не се извиняват. Не признават грешките си. Просто сменят позата.
Вчера бяха моралният авангард. Днес са опозиция. Утре ще бъдат неразбрани реалисти. Вдругиден ще обяснят, че винаги са предупреждавали за онова, което до вчера са отричали.
Това е особен талант. Да сменяш убежденията си, без никога да признаваш, че си ги сменил.
Само че има един проблем.
Паметта.
Може да сменяте тона, може да сменяте интонацията, може да сменяте политическите си симпатии и телевизионните си физиономии. Може да се правите на опозиция, на дисиденти, на последните пазители на демокрацията или на единствените трезви хора в стаята.
Но имената ви остават. Изказванията ви остават. Снимките ви остават. Архивите не са толкова емоционални, колкото публиката, и не страдат от амнезия.
И когато започнете поредната си метаморфоза, някой неизбежно ще извади старите ви снимки от стената.
Ако не вярвате, питайте Сашо Йорданов. Той може да ви разкаже как изглежда политическото ренегатство отвътре и отвън. Как човек може да премине през няколко политически живота, но да остане завинаги разпознаваем по следите, които е оставил след себе си.
Защото интелектуалният фалит не се прикрива с нова поза.
И с други думи, скъпи журналисти, скъпи политици, скъпи морални корективи на обществото:
Можете да се правите на опозиция, колкото си щете! Можете да се правите на независими. Можете да се правите на каквото си пожелаете, когато си пожелаете.
Само че не очаквайте, всички останали да участват в театъра ви.
Защото хората вече виждат. Виждат разминаването между думите и действителността. Виждат как вчерашните категорични истини се превръщат в днешни неудобства. Виждат как хората, които с години обясняваха света, днес се опитват да обяснят защо светът не ги е послушал.
И най-смешното е, че вие продължавате да смятате това за журналистика и политика.
Не, скъпи мои. Това е просто опит за професионално оцеляване след интелектуален фалит.
А фалитът може да бъде прикрит с нова поза, нова интонация и нова телевизионна физиономия. Но не може да бъде заличен.
Особено когато сте толкова добре документирани.
И помнете един стар херметичен принцип: „Каквото горе, това и долу; каквото отвътре, това и отвън.“
Още новини в категория Гласове
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
Илия Кузманов обяви: Полицаите излизат на протест още следващия уикенд! „Този път е за честта ни!“
Велизар Върбанов: Хакери са шпионирали държавата 5 години, източили са 130 гигабайта информация
БЪЛГАРИЯ
ВОЙНА В efbet: Братята Цветомир и Боян Найденови се оказаха един срещу друг в тежък конфликт
РАЗСЛЕДВАНЕ
Стана ясно кой е граничарят зад волана при смъртта на Милена в Драгоман (СНИМКИ)
РАЗСЛЕДВАНЕ
Арестуваха двама полицаи в София за корупция, откриха наркотици в домовете им
РАЗСЛЕДВАНЕ
Боре Канадеца, Венелин Ташев и сянката на големите връзки: Кой и как печели битките по Южното Черноморие?
ЕКСКЛУЗИВНО
Взривената яхта на Халкидики е на Тони Златков – Автото
КУЛТУРА
Николай Петев и парадоксът на българската духовна памет: Българският писател влезе в изпитната програма на гръцки училища
ГЛАСОВЕ
(ВИДЕО) Галактическият интелект на Бойко Борисов: „Мраз“ приватизиран с пари от бъдещето
СВЯТ
(ВИДЕО) Отново „рептил“ на политическа сцена? Странните очи на мъж зад Зохран Мамдани взривиха мрежата
БЪЛГАРИЯ
Почина Ловчанският митрополит Гавриил
БЪЛГАРИЯ
Велислава Петрова договори нови икономически перспективи с Индия – стокообменът скочи с 55%

