„Блумбърг“: САЩ имат ракети за тази война, но запасите може да не стигнат за следващата

Скъпите прихващачи за Patriot и THAAD се харчат бързо, а производството изостава. Пентагонът натиска индустрията, но рискът остава, ако следващият конфликт е срещу Русия или Китай.

Съвременната война се печели с високотехнологични ракети, прихващачи, стелт самолети и дронове. САЩ разполагат с едни от най-ефективните системи в света, произведени от компании като Lockheed Martin, RTX и Northrop Grumman. Проблемът е друг. Това въоръжение е скъпо и трудно се произвежда бързо.

Затова тревогите за запасите на САЩ растат. Намаляването им накара Пентагона още през януари да притисне производителите да ускорят темповете. Натискът се усилва, защото всяка нова операция изяжда наличностите.

Запасите са стратегически сигнал, не просто складова наличност

САЩ и съюзниците им няма да останат без ракети в настоящото напрежение около Иран. Но темата за запасите е предупредителна лампа. Големите наличности действат като възпиращ фактор. Те показват, че Вашингтон може да поддържа дълга кампания.

Според доклад на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) системите за противовъздушна и противоракетна отбрана са ключов инструмент и за защита на съюзници. Те са и вид демонстрация на сила. В практиката това често води до разполагане на такива системи при почти всяка външнополитическа криза.

Войната изяжда ракетите, но прихващачите са по-големият проблем

В кампанията през юни САЩ и Израел нанесоха удари по ирански цели. Използвани бяха ATACMS и крилати ракети Tomahawk, подкрепени от стелт самолети. Ударите унищожиха командни центрове, системи за ПВО и ракетни установки още в първите дни. След това беше постигнато въздушно превъзходство. То намалява нуждата от най-скъпите боеприпаси.

Цената остава показателна. ATACMS и Tomahawk струват над 1 млн. долара за брой. След установяване на контрол във въздуха задачата се измества към патрули и лов на останали цели. В тази фаза често се използват и не-стелт самолети като F-15. Те търсят ракетни установки и свалят бавни дронове Shahed.

Shahed е предизвикателство по различна причина. Дронът е евтин и лесен за укриване. Той натоварва защитата, защото може да принуди използване на несъразмерно скъпи прихващачи.

Най-остър е рискът при системите Patriot и THAAD. Един прихващач Patriot струва около 4 млн. долара. THAAD достига около 13 млн. долара. За една входяща ракета често се изстрелват няколко прихващача. Така разходите и запасите могат да станат неустойчиви. Особено ако Patriot се използва срещу дрон за под 50 хил. долара.

Индустрията ускорява, но темпото може да не стига

През януари Lockheed се съгласи на дългосрочна сделка за увеличение на производството. Планът е годишният капацитет за Patriot да нарасне от 600 на 2000 прихващача. За THAAD целта е от 96 на 400 годишно.

През февруари RTX подписа седемгодишно споразумение за повече Tomahawk и AMRAAM. В него влизат и прихващачи за Aegis, система за противоракетна отбрана, използвана основно на кораби.

Тези стъпки са важни, но според анализа не са достатъчни. Нужен е ясен, дългосрочен сигнал към индустрията. Той трябва да бъде подкрепен и политически. Иначе фабриките трудно ще инвестират устойчиво.

CSIS оценява, че по време на юнската кампания са изстреляни над 100 прихващача THAAD. Това се равнява на около 20% от запасите. Запасите от Patriot изглеждат по-стабилни. САЩ са произвеждали средно по 270 годишно през последното десетилетие. Реалните количества остават класифицирани и се оценяват по бюджетни данни.

Следващият конфликт може да няма бързо „въздушно превъзходство“

Истинската опасност е следващият сценарий. Той може да бъде срещу противник с по-голям ракетен капацитет. В такъв конфликт контролът във въздуха може да не бъде постигнат бързо. Русия и Китай се посочват като очевидни примери.

Рискът се засилва и от индустриалната реалност. Китай разполага с мащабна производствена база. Тя няма аналог. В същото време САЩ позволиха части от собствената им индустриална база да отслабнат, а веригите за доставки да се разпилеят по света.

Изводът е ясен. Решение срещу евтините дронове и ускорено производство на всички видове боеприпаси са нужни спешно. Не за текущата операция, а за следващата. Ако запасите останат ограничени, това може да бъде прочетено като покана за повече агресия.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news