Бюджетният дефицит надхвърли 9 млрд. лева, държавният дълг скочи до 68 млрд.
Окончателните данни на НСИ показват по-голям дефицит от предварително отчетения. Дългът расте за трета поредна година и вече е 29,9% от БВП.
Бюджетният дефицит на България е достигнал 9,122 млрд. лева през 2025 г. Това е 4,0% от брутния вътрешен продукт. Данните са окончателни и са публикувани от Националния статистически институт.
Паралелно с това държавният дълг нараства до 68,057 млрд. лева. Така задълженията вече са 29,9% от БВП. Ръстът идва на фона на по-високи разходи и ускорено финансиране на дефицита.
Най-големият минус е в „Централно управление“
Най-голям е дефицитът в подсектор „Централно управление“. Той достига 8,891 млрд. лева. Делът му е 3,9% от БВП.
„Местно управление“ отчита отрицателен резултат от 223 млн. лева. Социалноосигурителните фондове завършват годината с дефицит от 8 млн. лева.
Данните очертават концентриран натиск върху централните финанси. Това е ключов индикатор за бюджетната политика. Той влияе и върху оценката на фискалната устойчивост.
Дефицитът и дългът растат трета поредна година
Тенденцията е ясна и се вижда в няколко последователни години. През 2023 г. дефицитът е 3,684 млрд. лева. Тогава той е бил 2,0% от БВП.
През 2024 г. дефицитът се увеличава до 6,242 млрд. лева. Делът му достига 3,0% от БВП. Само за една година отрицателното салдо на сектор „Държавно управление“ нараства с близо 2,9 млрд. лева.
Още по-силен е скокът при дълга. В края на 2024 г. той е 48,851 млрд. лева. Това са 23,8% от БВП.
За 2025 г. увеличението е с близо 20 млрд. лева. Спрямо 2022 г. ръстът надхвърля 30 млрд. лева. Тогава задълженията са били малко над 37,8 млрд. лева.
НСИ отчита, че номиналният БВП през 2025 г. достига 227,949 млрд. лева. Ръстът на икономиката обаче не компенсира увеличението на дълга в абсолютна стойност.
Окончателната нотификация е по-неприятна от предварителната
През април 2026 г. НСИ публикува предварителни данни. Те сочеха дефицит от 4,113 млрд. евро. Това беше 3,5% от БВП.
В окончателната нотификация размерът вече е 4,664 млрд. евро. Делът е повишен до 4,0% от БВП. Данните за дълга остават близки. Те са 34,797 млрд. евро, или 29,9% от БВП.
От НСИ уточняват, че статистиката се изготвя по хармонизирана методология на ЕС. Тя се базира на правилата за процедурата при прекомерен дефицит и дълг. Данните се валидират от Евростат.
Разликата между предварителните и окончателните стойности е свързана с ежегодни актуализации. Държавите членки изпращат предварителни сведения през пролетта. Окончателните таблици се подават през есента.
Евростат е публикувал предварителна оценка за България. Тя е била 3,5% дефицит и 29,9% дълг за 2025 г. Това е преди излизането на окончателните национални данни.
Източник: данни на НСИ, цитирани от bgnes.bg.
Още новини в категория Бизнес
Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news
РАЗСЛЕДВАНЕ
ИЗВЪНРЕДНО В Р26 (СНИМКА): Вижте кой е вторият задържан за убийството на Илиян Филипов от ПИМК
РАЗСЛЕДВАНЕ
Скандал след трагедията на „Тракия“! Колите от мелето се оказаха на паркинга на Динко от Ямбол, собственици сигнализират за искани хиляди евро
БЪЛГАРИЯ
Кабинетът на Румен Радев натисна спирачката: Пълна забрана на рекламата на хазарта
СПОРТ
Станислав Недков съсипва федерацията по ММА
БЪЛГАРИЯ
„Зомби“ сцена посред бял ден: Мъж в безпомощно състояние стресна хората в кв. „Христо Ботев“
СПОРТ
Хубчев с тревожна диагноза: Тренираме малко, копираме чужди модели и губим младите
ЛАЙФСТАЙЛ
Свинско с праз и гъби на тиган: Ароматна вечеря с малко продукти
СВЯТ
Рутер блокирал небето над САЩ: Разследват причината за мащабния срив
СВЯТ
Трус в Европа: Арести на протест в Германия, хиляди в Италия поискаха депортации (ВИДЕО)
БЪЛГАРИЯ
Козлодуй остава в бедствено положение: Хромът в чешмяната вода още е над нормата
КЪРДЖАЛИ НЮЗ
С лилави балони и послания на надеждата в Кърджали отбелязаха Световния ден на недоносените деца
КЪРДЖАЛИ НЮЗ
„Храна, приготвена с молитва и любов“: Представят книга с над 100 постни рецепти в Средновековния манастир в Кърджали
КЪРДЖАЛИ НЮЗ
Над 90 свободни работни места в Кърджали: Най-голям е гладът за шивачи, лекари и производствени кадри

