Димитър Стоянов: България поиска допълнителни сили от НАТО

Военният министър Димитър Стоянов предупреждава за растящ риск в региона и признава: дори с повече сили няма „100% защита“, но натискът за модернизация и обща стратегия с Румъния и Турция се ускорява.

България е изпратила официално искане до НАТО за допълнителна военна подкрепа. Целта е укрепване на отбранителните способности на страната на фона на зачестяващи атаки и инциденти в Черно море. Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на церемония за Празника на авиацията и Военновъздушните сили.

Стоянов описа обстановката като все по-напрегната. Според него интензивността на ударите расте. Последните случаи близо до територията на съюзнически държави вече променят фокуса на Алианса. Пример е инцидентът, при който удари са отчетени в териториални води на Румъния.

Какво точно иска София от Алианса

По думите на военния министър България е поискала „целия възможен спектър“ от способности. В заявката влизат бойна авиация, ракетни комплекси, системи за противодействие на дронове и патрулни самолети.

Искането е изпратено до генералния секретар на НАТО и до върховния главнокомандващ на съюзническите сили. София настоява за усилване на капацитета, което може да означава и разполагане на допълнителни сили на българска територия.

Решение все още няма. Не е ясно каква техника или формирования биха могли да бъдат предоставени. Стоянов подчерта и ограниченията при съюзниците. Румъния също има нужди. Такива имат и балтийските държави.

Черно море влиза в дневния ред на НАТО

Стоянов заяви, че до скоро вниманието е било насочено основно към Балтика. През последната седмица погледът все по-често е към Черно море. България очаква бърза реакция и по-сериозно присъствие.

Министърът постави и политическа задача. Според него регионалните държави трябва да действат координирано. Той настоя за обща стратегия между България, Румъния и Турция. Очаква се и среща на министри на отбраната и началници на отбраната от трите държави.

„Няма стопроцентова защита“: какво може и какво не може армията

Димитър Стоянов предупреди, че пълна защита на региона не е реалистична. Той даде пример с вече разположени сили в Румъния, Полша и Балтика. Въпреки това атаки с дронове и ракети продължават.

Според него целта на отбранителните системи е да намаляват риска. Те трябва да ограничават вероятността от успешен удар и неговите последствия. Министерството твърди, че България вече е разположила средства за наблюдение и кинетично противодействие.

Стоянов съобщи, че страната разполага с две системи за наблюдение и разпознаване на обекти в морската акватория. Предстои разполагане на трета система. Тя ще използва технология, която досега не е прилагана.

По темата за инцидентите с дронове и атакувани плавателни съдове министърът уточни, че армията не разследва извършители. Военните са действали в рамките на задачите си при операции по оказване на съдействие и гарантиране на безопасност.

От Военновъздушните сили също дадоха актуална информация. Командирът на ВВС ген. Николай Русев съобщи, че до 2030 г. се очакват още осем изтребителя F-16 Block 70. Подготовката на пилотите продължава. Самолетите се използват за задачи по събиране на информация от въздуха. Подробности не се съобщават.

ВВС уверяват, че се поддържа постоянна готовност. При нужда дежурен изтребител може да излети незабавно.

Министърът коментира и кораба „Челси 3“, който е на котва на около 10 км източно от Лозенец. Предишен опит за изтегляне е прекратен заради времето. Очаква се нова операция.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news