Дунав пресъхва, реактори спират: Унгария и Румъния вече плащат цената. Защо България засега издържа?

Сушата и рекордните жеги свалят нивото на Дунав и режат производство на ток от АЕЦ и ВЕЦ в региона. България избягва шока с по-адаптирана охлаждаща система в Козлодуй и големи мощности за съхранение на енергия.

Сушите, горещите вълни и рекордно ниските нива на Дунав удрят Централна и Югоизточна Европа. В няколко държави спадът на водата вече блокира ключови мощности. Това засяга атомни и водни централи. Проблемът се превръща в енергийна криза, а ударът се усеща и в транспорта и земеделието.

Картината е позната за региона. Пресъхнали полета и нарушени доставки. Речни корита се свиват до тесни канали. Жегата деформира пътни настилки и натоварва железопътната инфраструктура. Най-големият риск обаче идва от енергетиката. Част от централите разчитат на Дунав за охлаждане. Когато водата падне и се затопли, безопасната работа става ограничена.

Къде кризата вече е факт

Унгария е сред най-засегнатите държави. Месеци наред валежите са минимални. Температурите достигат екстремни стойности, включително над 40 градуса в много райони.

При рекордно ниски нива на Дунав унгарската АЕЦ „Пакш“ е ограничила работата си. Причината е недостатъчно охлаждаща вода и твърде висока температура на речната вода. По данни, цитирани от „Дойче веле“, централата работи около 12% от капацитета си. Ако нивото продължи да спада, се очертава риск от пълно спиране.

Румъния също е под натиск, макар и по-слаб. АЕЦ „Черна вода“ на Дунав осигурява около една пета от електроенергията на страната. При ниско ниво на реката един от двата реактора по 700 мегавата е спрян миналата седмица.

Сърбия усеща ефекта през две направления. Хидровъзелът „Железни врата“ произвежда минимални количества електроенергия. Въглищните централи „Костолац“ са намалили производство заради охлаждане с вода от Дунав.

Защо България засега не влиза в енергиен режим

На този фон България остава по-стабилна. Сушата и жегите не са довели до енергийна криза, отбелязва DW. Страната получава до 40% от електроенергията си от АЕЦ „Козлодуй“, която също е на Дунав. Разликата е в охлаждащата система. Тя е проектирана да работи по-устойчиво при ниско водно ниво. Затова централата в момента е близо до пълен капацитет.

Има и втори фактор. България има по-малка зависимост от водноелектрическо производство. През последните години страната е разширила соларните и вятърните си мощности. Това дава алтернативи, когато хидроресурсът е слаб.

Скритият буфер: съхранението на енергия

Най-голямото различие е в капацитета за съхранение. България разполага със системи за съхранение с мощност 3,4 гигавата. Капацитетът за съхранение е 8,6 гигаватчаса. Това е около 16% от общия инсталиран производствен капацитет. DW посочва, че това е трудно сравнимо с други държави.

Този буфер позволява баланс при пиково търсене. Помага и при временен недостиг на производство. Така натискът за скъп внос намалява. България се позиционира и като регионален хъб за решения, които стабилизират мрежата. Това може да донесе и по-голяма ценова устойчивост на пазара на електроенергия.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news