Египетски учени откриха 18-милионен прароднина на човекоподобните маймуни: Находка, която мести картата на еволюцията

Новият вид Mesrypithecus moghraensis от Западната пустиня подсказва, че Северна Африка е била ключов район за висшите примати през ранния миоцен.

Египетски учени съобщиха за откритие, което може да промени разбирането ни за ранната еволюция на висшите примати. В Западната пустиня те са идентифицирали вкаменелост от непознат досега вид древни примати. Той е живял преди около 18 милиона години.

Новият вид е наречен Mesrypithecus moghraensis. Информацията е публикувана от в. „Ал Ахрам“. Изследването е излязло и в списание „Сайънс“, по данни на БТА.

Фосил от Западната пустиня и ново място на Северна Африка

Дълги години много научни модели поставяха произхода и ранното разпространение на висшите примати основно в Източна Африка. Северната част на континента често се разглеждаше като периферия на еволюционния им ареал през ранния миоцен.

Новата находка поставя под натиск тази рамка. Присъствието на Mesrypithecus в Египет подсказва, че Северна Африка може да е липсващото парче в историята на разпространението на висшите примати. Това означава по-широка и по-сложна картина на миграции и местообитания.

Как учените стигат до извода за родство

Екипът от Университета в Мансура е използвал усъвършенствани филогенетични анализи. Методът комбинира ДНК данни от съвременни видове с анатомичните характеристики на новооткритите фосили.

Според резултатите Mesrypithecus moghraensis се позиционира близо до общия прародител на съвременните човекоподобни маймуни. Това не е директно доказателство за „липсващо звено“. Но е силен сигнал, че регионът е бил важен за ранните етапи на тази линия.

Египетски екип и серия от международно признати открития

Д-р Хешам Салам, основател на Центъра по палеонтология на гръбначните животни към Университета в Мансура, заявява, че находката може да преначертае еволюционната карта на приматите в Африка. Той подчертава и друг факт. Това е първото подобно откритие, направено изцяло от египетски научен екип.

Проектът е ръководен от д-р Шрук ал Ашкар. Тя е първата жена от Близкия изток, която оглавява изследване от такъв мащаб. Публикацията е в едно от най-влиятелните научни издания.

Екипът вече има серия от ключови открития. През 2018 г. те описаха Mansourasaurus. Това е динозавър с размерите на училищен автобус. Видът помогна да се запълни празнина в историята на африканските динозаври.

През 2023 г. учените идентифицираха Tutcetus. Това е един от най-малките и най-древни представители на изчезналото семейство китоподобни базилозаври. Името е в чест на Тутанкамон.

През 2025 г. центърът съобщи за Wadisuchus, наричан „долинният крокодил“. Той е живял преди около 80 милиона години. Описан е и месоядният бозайник Bastetodon. Той е обитавал района преди 30 милиона години и дава данни за ранните хищници в региона.

Откритието на Mesrypithecus moghraensis добавя нов слой към тази линия работа. То насочва вниманието към Северна Африка като възможен ключов участник в ранната история на висшите примати.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news