Емоционалните решения в политиката често водят до откровена глупост, а последните действия на ПП-ДБ и служебния кабинет са доказателство за това

Според едно определение политиката е циничното изкуство на управление, в което борбата за власт използва хората, за да се узакони една измама. Според друго определение пък един от смъртните грехове е политика без принципи. Българската реалност отдавна е доказала, че и двете са истина, като към тази картинка бихме могли да добавим още и намесата на емоциите в политиката, което от своя страна пък почти винаги води до откровена глупост. ПП-ДБ и служебния кабинет са очевадно доказателство за това.

Сутринта по NOVA Николай Денков обясни как коалицията между ПП и ДБ е възможно да изгради две отделни парламентарни групи в бъдещия парламент. По думите на Денков това щяло да даде по-голяма власт на двете формации, защото така те щели да имат най-малко двама заместник-председатели на Народното събрание. Логиката на Денков е потресаващ по цял ред причини, но е достатъчно да споменем само че онези (ПП-ДБ), които не спираха да твърдят, че трябва да бъде съкратен държавния щат, днес най-откровено пред очите на всички се опитват да го раздуят. Защото какво друго е да влезеш като коалиция, а в парламента да разделиш тази коалиция на две парламентарни групи, с цел уж да имаш повече влияние в бъдещото Народно събрание.

Смешна и жалка история по чиято логика може би сега ГЕРБ и СДС също трябва да се разделят на две и също да вземат две заместник-председателски места в следващия парламент.

Всичко това започва да изглежда още по-трагикомично, тъй като почти всичко, което до момента успяха да реализират ПП-ДБ с участието си в парламентарни живот на страната, от днешна гледна точка изглежда направо тъп, не за друг, а за самите тях. Нека припомним, че същите тези политически сили съвсем съзнателно участваха в процеса по ограничаване на президентската власт, когато Румен Радев беше президент, като отнеха от държавния глава правото шефовете на служби да бъдат назначавани с указ от него. Те сами решиха и гласуваха шефовете на служби да се избират от Министерски съвет и да бъдат гласувани от народното събрание. Тогава, както и сега, на всички ни е ясно, че те се опитаха да отнемат дадена власт от президента, докато днес пък се оказва, че те всъщност дадоха 2 пъти повече власт на същия този човек. Днес Румен Радев има пълен контрол в парламента и най-вероятно ще бъде следващият премиер. Това пък означава, че той еднолично ще реши кои ще бъдат следващите шефове на специалните служби у нас.

Последното ясно демонстрира, до какво водят емоционалните и персонално насочени решения в българската политика. Особено, когато въпросът касае решение на Народното събрание. Особено, когато това се прави с цел персонално да бъде удовлетворен или наказан от даден лице. Ако обобщим няма как да не стигнем до извода, че всичко, свършено с участието на ПП-ДБ през последните години, днес се оказа глупаво, безсмислено и вредящо на самите тях. Представящите себе си за демократи се набъркаха в решенията на Великото народно събрание от 1991 г., като днес именно те ще плащат цената на тази своя инфантилна некомпетентност.

Тук трябва да отбележим, че служебният кабинет на Андрей Гюров въобще не стои на страна от обозначените по-горе процеси и изводи от тях. Изключително комично е да наблюдаваме настоящите служебни министри, които се държат все едно тепърва ще управляват, а не, че предстои да си тръгнат след няколко дни. Незнайно защо в последните дни на своето управление те искат да освобождават милиард от ББР, както и незнайно защо същите си планират далечни задгранични командировки без най-често никой-никога да не ги е канил. От какъв зор, например, един настоящ служебен министър трябва да ходи на посещение някъде, при положение, че докато се върне, той вече може да не е министър? Ще бъде закаран със служебна кола на ВИП-а на летището в София на заминаване, а после ще трябва да се прибира пеша, но не до министерството, а до дома си.

Някои неща може да изглеждат като парадокси, но често те не са парадокси, а най-обикновена глупост. Проблемът е, че глупостта на всякакви политически готованци се плаща не от тях, а от нас. Време е загубилите да приемат факта, че са губещи и да не пречи на онези, които народът избра да си свършат работата. Защото всичко останало може и да не е престъпление по наказателния кодекс, но пък без съмнение е морално такова. Без съмнение то представлява и откровена подигравка с избора на българския народ.

Още новини в категория Ексклузивно

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news