Европейска медия: Румен Радев е суверенист, но остава атлантик

Според New Eastern Europe опасенията, че управлението на Румен Радев ще отдалечи България от НАТО и ЕС, засега не се оправдават. Изданието вижда възможност София да използва политическата стабилност, военната модернизация и стратегическото си положение, за да се превърне в по-влиятелен фактор в Черноморския регион.

Изборната победа на Румен Радев може да отвори нов етап в отбранителната политика на България. Вместо очаквания геополитически завой към Русия страната има шанс да укрепи ролята си в НАТО и да се превърне във водещ фактор в Черноморския регион.

Това се посочва в анализ на базираното в Полша издание New Eastern Europe.

Авторът признава, че възходът на Радев е бил посрещнат с подозрение в Брюксел и Вашингтон. Причината са неговата реторика за Русия, суверенистките му позиции и отказът му да следва безусловно всяка инициатива на европейските партньори.

Първите месеци от управлението му обаче показвали по-сложна картина.

Според изданието България не се отдалечава от НАТО. Напротив. Правителството поставя силен акцент върху армията, модернизацията и увеличаването на военните разходи.

Това може да превърне София в значително по-важен участник по западния бряг на Черно море.

Тиха политическа революция в България

Докато международното внимание било насочено към политическите събития в Унгария, в България се случила „тиха революция“.

Румен Радев, бивш президент и генерал от Военновъздушните сили, спечели изборите и застана начело на правителството. Партията му „Прогресивна България“ получи обикновено парламентарно мнозинство.

Така беше сложен край на петгодишна политическа нестабилност.

През този период страната премина през осем парламентарни избора и седем правителства. Част от тях бяха нестабилни коалиции. Останалите бяха служебни кабинети.

Според анализа победата на Радев е донесла нещо, което дълго е липсвало на България – перспектива за пълен управленски мандат.

Предизборната му кампания обаче оставила много въпроси без отговор.

Радев ясно защитаваше социално консервативни позиции. Икономическите му възгледи бяха по-скоро леви. По много други теми той избягваше конкретни обещания.

„Прогресивна България“ заложи на по-широко приемливи послания. Сред тях бяха борбата с корупцията, държавната реформа и разграждането на клиентелистките мрежи.

Точно тези теми успяха да обединят голяма част от разочарованите избиратели.

Краят на политическия модел на ГЕРБ

През по-голямата част от предходното десетилетие българската политика беше доминирана от ГЕРБ и Бойко Борисов.

Партията поддържаше високи изборни резултати и почти винаги намираше коалиционни партньори. Това позволи на Борисов да управлява през значителна част от 2010-те години.

ГЕРБ обединяваше различни политически течения.

В партията имаше либерали, центристи и умерени националисти. Общото между тях беше твърдата ориентация към ЕС и НАТО.

С времето обаче формацията се превърнала в клиентелистка мрежа, твърди New Eastern Europe.

Краят на управлението на Борисов през 2021 г. съвпадна с масови антикорупционни протести. Те бяха насочени срещу ГЕРБ, ДПС и зависимостите между политическата власт и определени бизнес интереси.

Така започна дългата политическа криза.

През следващите години на сцената се появиха няколко нови формации. Почти всички обещаваха да променят системата и да не управляват с ГЕРБ, ДПС или БСП.

По-късно тези обещания бяха нарушени.

Към 2025 г. недоверието вече не беше насочено само към отделни политици. То обхвана почти цялата политическа система.

Нова вълна от протести в края на годината доведе до падането на поредното правителство, оглавявано от ГЕРБ.

Малко след това Румен Радев напусна президентския пост година преди края на мандата си. Той обяви, че влиза в парламентарната политика начело на нова партия.

Резултатът надхвърли очакванията.

Най-силната парламентарна власт от десетилетия

Според анализа нито един български премиер след Симеон Сакскобургготски не е разполагал с подобна парламентарна тежест.

Правителството на бившия цар изигра ключова роля за присъединяването на България към НАТО. То придвижи напред и голяма част от подготовката за членство в Европейския съюз.

Сега Радев също получава възможност да предприеме по-дългосрочни реформи.

Именно тази концентрация на политическа власт предизвикала едновременно надежда и тревога.

За поддръжниците му тя означавала край на хаоса.

За неговите противници тя носела риск от прекалено силна власт и непредвидим външнополитически курс.

Изданието определя избора му като своеобразен „скок на вярата“.

Политическата криза приключила. Но посоката на новата стабилност все още не била напълно ясна.

Брюксел видя нов Орбан, Вашингтон може да види партньор

Победата на Радев беше посрещната предпазливо от западните столици.

По време на деветгодишния му президентски мандат той често беше обвиняван в близост до руските позиции.

Част от европейските лидери виждаха в него потенциален нов Виктор Орбан. Други го сравняваха с премиера на Словакия Роберт Фицо.

Опасенията бяха, че България може да започне по-често да използва правото си на вето. Това би могло да затрудни общите решения на Европейския съюз.

Досега обаче тези страхове не са се оправдали, отбелязва анализът.

Реториката на Радев за Русия остава различна от тази на ГЕРБ и ПП-ДБ. Тя обаче се основавала предимно върху българската историческа памет.

В нея присъстват Освобождението, събитията от края на XIX век и традиционното отношение към Русия.

Това не означавало задължително съвременна политическа зависимост.

След изборната си победа Радев публикува подробно послание, в което обясни позицията си. В него той постави акцент върху историята, но едновременно потвърди членството на България в ЕС и НАТО.

Според New Eastern Europe Вашингтон може да открие в новия премиер естествен партньор.

Причината е силният му интерес към армията, отбранителните способности и военната модернизация.

Суверенизъм без напускане на западния лагер

При управлението на Радев България следва политика, която изданието описва като „атлантизъм със суверенистичен привкус“.

София не блокира последния пакет от европейски санкции срещу Русия. Това се случи въпреки предварителните опасения.

Държавните доставки на оръжия за Украйна бяха прекратени. Търговските сделки обаче продължиха.

Така Киев запази възможността да купува българско въоръжение.

България отказа да се присъедини и към „Коалицията на желаещите“ за Украйна. Според анализа това решение не трябва автоматично да се приема като подкрепа за Москва.

То по-скоро следва дългогодишната позиция на Радев, че международните конфликти трябва да бъдат решавани чрез дипломация.

В същото време София търси по-тесни отношения със САЩ.

Радев и военният министър Димитър Стоянов обявиха намерение България да отделя до 5% от брутния си вътрешен продукт за отбрана.

Това е цел, насърчавана от администрацията на Доналд Тръмп.

Подобен ангажимент показва, че новото управление не планира дистанциране от НАТО.

Напротив. То иска да бъде по-силен съюзник, но при по-ясно отстояване на националните интереси.

Брюксел е необходим, Вашингтон е силен съюзник

Политиката на Радев разглежда Брюксел като необходим партньор.

Този партньор обаче трябва да бъде следван предпазливо. България не желае да приема автоматично всяко решение, идващо от европейските институции.

Вашингтон е възприеман като стратегически съюзник.

В същото време Съединените щати са далечна сила със собствени интереси. Затова сътрудничеството трябва да бъде прагматично.

Този подход обяснява привидните противоречия във външната политика на новото правителство.

София може да подкрепя увеличаването на военните разходи и едновременно да отказва участие в определени международни инициативи.

Може да изпълнява ангажиментите си към НАТО, без да се отказва от собствена позиция по Русия и Украйна.

Точно това създава объркване сред някои западни партньори.

България може да запълни вакуум в Черно море

Най-голямата възможност пред правителството на Радев е свързана с Черно море.

Модернизацията на армията е централна тема в неговата политика. Тя присъстваше и в програмите на служебните кабинети, назначавани по време на президентския му мандат.

Българските въоръжени сили вече са интегрирани в структурите на НАТО и Европейския съюз.

Следващата стъпка е страната да увеличи реалния си военен капацитет.

На фона на политическата нестабилност в Румъния България има възможност да засили позициите си по западното крайбрежие на Черно море.

София може да се превърне в по-важен фактор за сигурността на Източните Балкани.

Това включва по-силно военно присъствие, модернизирани бази и по-добра транспортна инфраструктура.

Включва също по-активно участие в регионални формати и в общите решения на НАТО.

Военната сигурност води и до икономически възможности

По-силният ангажимент към отбраната няма да се ограничи само до армията.

Той може да доведе до инвестиции в пристанища, железопътни линии, пътища и логистични центрове.

Подобна инфраструктура има едновременно военно и гражданско значение.

Тя би позволила на България да се включи по-активно и в новите търговски маршрути между Азия и Европа.

Сред тях е така нареченият „Среден коридор“.

Маршрутът свързва Китай с Централна Азия, Кавказ, Черно море и европейските пазари.

В него Грузия играе важна роля, а България има естествено географско предимство.

Фактът, че София все още не е пълноценна част от тази инициатива, се дължи основно на политическата нестабилност, смята изданието.

Стабилното правителство може да промени това.

Прагматизъм, който изглежда като противоречие

Суверенистичният подход на Радев продължава да изпраща смесени сигнали.

Западните партньори виждат общи интереси при отбранителните разходи, модернизацията и засилването на НАТО.

В същото време външнополитическата му реторика често е по-остра и по-независима.

Подозрения предизвика и нежеланието на България да подкрепи включването на определени лица в санкционните списъци срещу Русия.

Това засили въпросите за истинските намерения на новия премиер.

New Eastern Europe обаче предупреждава, че би било грешка София да бъде определяна като ненадежден съюзник само заради отделни решения.

Управлението на Радев е прагматично. Понякога това го прави да изглежда противоречиво.

То балансира между ярка реторика, национален суверенитет и реални стратегически ангажименти.

Най-ясно тази политика се вижда в отбраната.

София трябва да се стреми към лидерство

България разполага с политическа стабилност, стратегическо местоположение и нов импулс за модернизация на армията.

Според анализа тези три фактора трябва да бъдат използвани.

София има шанс да се превърне във водеща сила по западния бряг на Черно море.

Това лидерство трябва да се вижда не само в решенията, вземани в Брюксел.

То трябва да бъде видимо и в българските пристанища, военни бази, транспортни коридори и отбранителни способности.

Победата на Радев не означава непременно геополитически завой.

Тя може да се окаже начало на период, в който България отстоява по-независима позиция, но едновременно укрепва ролята си в НАТО.

Именно това според New Eastern Europe може да направи страната по-ценна за Вашингтон, по-влиятелна в Брюксел и по-силна в Черноморския регион.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news