Евростат: България е сред трите държави в ЕС с най-голям спад в съотношението между цените на жилищата и доходите

Показателят у нас е намалял с 16,2% за десетилетие, докато средно за Европейския съюз се е повишил с 6,8%. Най-голямо увеличение е отчетено в Португалия.

България е на трето място в Европейския съюз по спад на съотношението между цените на жилищата и доходите на домакинствата за периода 2015–2025 г. Показателят у нас е намалял с 16,2%, показват данни на Евростат.

По-голямо понижение е отчетено единствено в Румъния (42,8%) и Финландия (25,2%). За сравнение, средно за Европейския съюз съотношението се е увеличило с 6,8% през разглеждания период. Това означава, че на равнище ЕС цените на жилищата са нараснали по-бързо от доходите на домакинствата.

В кои държави жилищата поскъпват най-много спрямо доходите?

Съотношението между цените на имотите и доходите се е повишило в 17 държави от ЕС, докато в останалите 10 е отчетено намаление.

Най-голямо увеличение има в:

• Португалия – 60,8%;
• Нидерландия – 34,3%;
• Унгария – 26,5%;
• Чехия – 25,8%;
• Испания – 24,5%.

В другия край на класацията са Румъния, Финландия и България, където показателят е отбелязал най-сериозен спад.

Какво показва съотношението между цените на жилищата и доходите?

Показателят измерва изменението на жилищните цени спрямо промяната в доходите на домакинствата на човек от населението, като за отправна точка се използва базова година.

Когато цените на жилищата нарастват по-бързо от доходите, съотношението се повишава. Когато доходите изпреварват поскъпването на имотите, показателят намалява.

Важно е да се отбележи, че тези данни не показват директно в коя държава покупката на жилище е най-достъпна. За подобно сравнение трябва да се вземат предвид и броят на годишните доходи, необходими за закупуване на имот, както и разходите по ипотечното финансиране.

Как се променя жилищният пазар в ЕС от 2000 г. насам?

Евростат проследява и стандартизирано съотношение, което показва доколко цените на жилищата спрямо доходите се отклоняват от дългосрочната си средна стойност за периода от 2000 г. насам.

През 2007 г., непосредствено преди световната финансова криза, показателят в ЕС достига първия си връх – 7,9% над дългосрочната средна стойност.

През 2014 г. той спада до 6,4% под средното равнище, след което започва отново да се покачва. Вторият връх е регистриран през 2022 г., когато съотношението достига 7,4% над дългосрочната средна стойност.

След понижения през 2023 и 2024 г. през 2025 г. показателят отново се връща малко над средното си историческо равнище – с 0,03%.

Този индикатор се използва за откриване на потенциални дисбаланси на жилищния пазар и е част от таблото с показатели по Процедурата за макроикономически дисбаланси на Европейския съюз.

За по-пълна оценка на достъпността на жилищата се отчитат още необходимите годишни доходи за покупка на имот, разходите за ипотечен кредит и делът на жилищните разходи в разполагаемия доход на домакинствата.

Тагове: цени на жилищата, имоти в България, жилищен пазар, Евростат, доходи на домакинствата, достъпност на жилищата, цени на имотите, недвижими имоти, жилища в ЕС, европейски жилищен пазар, ипотечни кредити, България, Румъния, Финландия, Португалия, статистика за имотите, жилищни цени 2025 г.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news