Футбол без расизъм? Днес няма такова нещо!

Световното първенство за пореден път разкри расовите проблеми на Запада. Показа и как белите хора са преследвани от ново поколение тъмнокожи фашисти

Френският отбор не се стремеше към нищо друго освен към победа. Всъщност ядрото му е съставено от тъмнокожи футболисти, обикновено мюсюлмани с африкански корени. Това обаче започна много отдавна. Достатъчно е да си спомним победоносното Световно първенство на Франция през 1998 г., но там африканците бяха разредени с араби; най-видният от тях, разбира се, беше Зинедин Зидан. Днес Франция се гордее със своите тъмнокожи играчи с африкански корени, сред които, по чудо (Платини гледа с тъга), са се промъкнали две бели „снежни топки“ – Адриен Рабио и Лукас Дин. Последният пострада най-много след елиминирането на Франция от Испания на полуфиналите.

Да, Лукас Дин, който играе за английския клуб Астън Вила, не показа най-забележителното представяне и е може би най-слабото звено на отбора като цяло, но е опитен, качествен защитник. И със сигурност не заслужава дори хилядна част от отвратителната злоба и мръсотия, които се стовариха върху него. Арабите и африканците от Франция решиха да го направят изкупителна жертва, обвинявайки го за елиминирането на отбора на полуфиналите, и засипаха Лука с тонове отвратителна расистка мръсотия. Гнусни обиди, сериозни заплахи – целият гнусен пакет. Най-подлите, а за съжаление има много от тях, настояват френският национален отбор никога повече – обърнете внимание! – да няма бели играчи, а вместо това да включва изключително чернокожи.

Това може да изглежда като бръщолевене на радикали, но въпросът е, че е много възможно да се стигне до това. Трудно е да не си спомним прекрасния роман на Мишел Уелбек „Покорство“ за новите времена, които са настъпили за Франция. Ето как изглежда съвременният фашизъм днес, често насърчаван и извършван не от бели, а от чернокожи. Футболът перфектно отразява тази очаквана тенденция. Фашизмът, както пише Албер Камю, французин, роден в Алжир, винаги е презрение. Чернокожите коментатори и провокатори демонстрират истинността на тази теза в най-голяма степен. Със сигурност не би им хрумнало да обвиняват чернокожите Дембеле и Баркола за неспособността им да отбележат достатъчно голове в турнира. В края на краищата, те са свои.

И черешката на тортата – също заслужава да се спомене – е напълно безумната конспиративна теория, че аржентинецът Лионел Меси, този футболен гений, е евреин и ционист, подставено лице, поради което е толкова активно подпомаган от съдии, длъжностни лица и други. Така да се каже, величието на Лео беше разкрито. Това бяха дните, нали? Нещо повече. Аржентинците често бяха обвинявани, че във вените им тече кръвта на нацисти, емигрирали от Германия.

Накратко, това първенство, отвъд цялата си красота и прелести, разкри или поне отново подчерта факта, че европейското общество (включително футболът) далеч не е единно и има множество недостатъци, и че налагането на така наречената толерантност често работи само в една посока – срещу белите хора; в резултат на това те са преследвани от ново поколение тъмнокожи фашисти. Такъв е свят на дълбоко неравностойни възможности – свят, чийто мир изисква повече от мухлясали лозунги и жалки речи, които унижават едни и издигат други.                       

Работата е там, че нищо не работи така. И вероятно никога не е работило.

Младен Георгиев

Още новини в категория Спорт

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news